МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Беше време, когато село Правец стана неофициалната столица на България. Единствено поради факта, че там се е родил Първият човек (не на света, а на партията и държавата). Селото бе обявено за град и до него стигна магистрала. Центърът му се покри с мрамор, модни къщи откриха свои магазини, търговските обекти се снабдяваха с предимство и там можеха да се намерят дефицитни стоки – от луканка до телевизор. Край изкуственото езеро издигна снага ханска шатра – нещо средно между палат на вожд и циркаджийска палатка, а всъщност нощен бар. Построи се завод за компютри. Правец произведе първите български електронни часовници, които бяха красиви, но неточни – или избързваха, или забавяха, или направо спираха – без да работят, показваха най-точно времето, което в България бе наистина спряло. После се появиха и първите български „Епъл”, компютри с марката „Правец” – калкулаторът им смяташе грешно и на тях можеше да се играе само „Каратека” – карате-игра, командвана с два клавиша. Градът от селски тип стана символ на техническия прогрес, а жителите му имаха предимство по месторождение при заемане на важни държавни длъжности. Всеки правчанин, завършил прогимназия, бе назначаван за началник или за посланик в чужбина.

Падна Правешкият владетел, а с него западна и родното му място. Няма вече компютри, модни къщи и предимство за държавна работа. Но в селото, родило Живков, изгря нова звезда – милионерът Валентин Златев. Син на бивш правешки партиен секретар, новият капиталист започна с продажба на „пепси”, за да се издигне до върховете на „Лукойл” – представител на руския нефтен гигант в България.

Златев на свой ред възроди Правец – на мястото на шатрата построи многозвезден хотел и голф-игрище. Пътуващите по магистралата едва ли ще видят жив голфър да размята стик по игрището, но пък е престиж за района – там, където са скрибуцали каруци, днес има паркирани голф-колички. Там, където са копали моми Маруци (Маруца се казваше майката на Живков, възпявана многократно от априлски поети), днес край басейн се изтягат миски – бамбини по бикини и монокини.

Най-екстремен е културният възход – от десетина години Правец провежда Моцартов фестивал. Там, където самодеецът Тодор е играл роля в читалищната постановка „Хан Татар”, днес звучат „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро”. Известни изпълнители пеят арии, известни музиканти им свирят, известни диригенти ги дирижират.

Така Правец с финансовата помощ на сегашния си земляк милионер пак влезе в светлината на прожекторите – като Българския Залцбург. Геният Моцарт гостува при Маруца, майката на друг гений. На зрителите, дошли заради Амадеус, сайтът на фестивала предлага да разгледат и музея на Живков – родната му къща и експозицията с подаръци, които е получавала държавната глава. А пък, ако ви трябват организаторите, ще ги намерите на площад „Тодор Живков”.

И покрай фестивала името на Правешкия владетел се повтаря по-често, отколкото на Моцарт. Чудесна мелодия за слуха на носталгиците. Направо да се чудиш на кой гений е посветен фестивалът.

 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Песни като „Running Scared" и „Pretty Woman" са за взаимната любов. Но слушателите не мислят така. Вероятно в гласа ми има винаги някаква тъга, меланхолия, какво да правя.“

Рой Орбисън, американски музикант, един от пионерите на рокендрола, роден на 23 април преди 88 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си