СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ,

„СТЪРШЕЛ”

В България над 42 на сто от младежите на възраст от 19 до 24 години учат в университети. А 80 хиляди се борят за диплома в странство. Кому са нужни те обаче, след като всеки трети висшист не работи по специалността? А това, че студенитте са неграмотни и висшето ни образование е в упадък, едва ли е новина: и през тази учебна година хиляди отличници избраха да учат в чужди университети. А в родните влязоха тройкаджии. Дори в най-престижния СУ „Св. Кл. Охридски” след третото класиране останаха незаети 550 места и след това там

можеше да не влезе само онзи, който не е пожелал.

Затова новият министър на образованието Меглена Кунева откри топлата вода като съобщи, че броят на студентите е прекалено голям и трябва да се намали. И обясни, че в Закона за висшето образование ще бъдат направени промени, които ще му придадат съвсем ново лице. Да видим какви са те.

През последните 16 години 95 на сто от държавната субсидия се дава на висшите училища според броя на студентите. Това субсидиране на принципа не „какви”, а „колко”, принуждава академичните ръководства ежегодно да завишават приема. Така те разкриха неприсъщи за тях специалности, които бълват ненужни висшисти. А според революционните промени, милионите пак ще се раздават на университетите, но според техните рейтинги, като те пак ще могат да приемат допълнително студенти срещу заплащане. Значи: според новия закон всичко ще си бъде

според старата схема – който си плаща, ще става студент.

После ще си плаща за изпитите, за дипломните работи и за дипломата. Дори и да не е стъпил в университета. Важното е, че си плаща. Така платеното под масата ужкимобразование ще продължава да ражда ненужни ужкимспециалисти. Без реални дипломи, без реални знания, без реални умения. Затова министър Кунева трябва да спре да се взира в ненужния брой студенти, а да се запита нещо наистина важно: нужно ли е в България да има 51 университета? Които само през 2015-а избълваха над 63 000 висшисти. Ако я караме така, след 5 години половината от населението ще бъдат висшисти. Но какви? През 2014-а само 8 000 са се дипломирали с инженерна или друга специалност, свързана с производството. Докато студентите по журналистика са нараснали с цели 78 на сто. А избралите изкуствата са се увеличили с 37 на сто. Докато студентите по икономика са едва една трета. И циклопът ще види:

висшето ни образование не съответства на пазарните потребности.

Произвеждат се висшисти само според дипломата. Колко от тях обаче са истински специалисти, когато масата студенти купуват, вместо да учат? Понеже за университетите най-важното е не да преподават, а да продават.

Така се оформи една специфична индустрия от подкупи за вземане на изпити без явяване, за тарифи при курсови и дипломни работи, както и нещо, което малцина коментират – до занижените до минимум критерии за присъждане на академични титли. А каквито преподавателите, такива и студентите. Но ако министър Кунева каже, че това е тема за друг разговор, то поне броят на ненужните студенти може да се намали само по един начин – като се намали и броят на ненужните университети, които конвейрно създават безработни. Само за тази година субсидиите за висшите училища са 352 милиона. Но какво получава държавата срещу тях?

Над половината завършили през последните 5 години не работят на длъжности, за които се изисква висше.

Ежегодно държавата харчи стотици милиони, за да субсидира обучението на никому ненужни специалисти. Затова тя трябва да престане да плаща за производството на дипломирани безработни. Така че нашият съвет към министър Кунева е да направи корекция в промените в Закона за висшето образование преди да го внесе в Народното събрание, като акцентира да се намали не броят на студентите, а броят на университетите. Ако наистина иска най-после да има някакви промени.

 

 

 

 

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.