МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
Повече от месец една Вайша броди из нашите медии – сънуваме Вайша, бълнуваме Вайша... „Вайша” – шушне бебе в люлка, „Вайша” – шепне влюбен на девойка, а в една кръчма скандалджии били чути да се обиждат на „вайшата мама!”
За „Сляпата Вайша”, анимационен филм на режисьора Теoдор Ушев по разказа на Георги Господинов, и за номинацията за „Оскар” чу дори и Глухата Вайша.
Отново бе мината мярката, та се получи „Прекалената Вайша” – типично по нашенски.
Всички телевизии имат принос в прекаляването, но най се отличи БНТ. По десет пъти дневно ни пускаха кадри от „Вайша” и изречението на Георги Господинов, че този филм най-много заслужава „Оскар”, защото е най-дълбок...
Едно изречение, извадено от интервю, и повторено сто пъти може страхотно да дискредитира и най-талантливия писател. И да го представи пред публиката като амбулантен търговец, който сам си хвали стоката.
Ето за този ефект не мислят програматорите от БНТ – те просто не усещат кога прекаляват.
„Сляпата Вайша” не спечели „Оскар”-а, но това не е толкова важно. Важното е, че краткото филмче е много интересно, артистично и наистина смислено. Самата му номинация сред финалистите е голям успех – но не за България или българското кино, а за режисьора Теодор Ушев, който работи в Канада. Успех е и за Георги Господинов, защото това може да накара повече хора да прочетат разказа – този разказ настина си струва да бъде прочетен.
На режисьора и на автора на историята – желаем бъдещи „Оскари”!
А на нашите телевизионери – мярка. Защото „Прекалената Вайша” планина не повдига...
