Съвместната творба на композиторите Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери беше изпълнена за първи път в Прага. Концертът се е състоял на 16 февруари, вторник. Музикалното съчинение е било в забвение повече от 230 години. Кантата „Per la Ricuperata Salute di Ofelia”( „За възстановеното здраве на Офелия”)  е изпълнена на клавесин от Лукаш Вендъл в националния музей на чешката музика. 

Тя се считаше за изгубена, но беше намерена през ноември миналата година от германския музиковед Тимо Херман. Той прегледал наскоро дигитализирания каталог на „Чешкия музей на музиката” и така била открита. Творбата попаднала в архива на музея през 1950 г, но само Херман успял да разшифрова подписите на Моцарт и Салиери и неизвестния композитор Корнети. Техните имена били записани с характерен за онази епоха код. 

Изследователите смятат, че кантата била написана около 1785 г. Според тях Офелия е известната британска певица  с италиански произход Нанси Сторъс (Анна Селина Стораче), която е изпълнявала творби на Моцарт и Салиери. Моцарт специално за нея написал партията на Сузана в „Сватбата на Фигаро”.  Съвместната творба на известните композитори е посветена на нейното завръщане на сцената след дълго заболяване.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си