Михаил Вешим, "Стършел"

Имаше такова детско филмче. „Барбароните” бяха едни симпатични дебеланковци, без определена форма. Можеха лесно да се превръщат в автомобил или в диван, в облак или в трамвай. Обтекаемите им размери се меняха според ситуацията. Най-възрастният от фамилията, Татко Барба, служеше като пример за приспособяване на по-малките барбарончета.

Ето това детско филмче показва истинското състояние на прокуратурата. Там работят цяло семейство такива „барбарони”, масивни по размери и заплати, които се преструват на какво ли не за пред обществото, а реален резултат от дейността им няма. Техният началник, типичен Татко Барба, освен обтекаемата си осанка, има и приспособим характер. Готов е да заеме всякаква форма, според случая. Избран при първото управление на Борисов, Главният Татко Барба бе мека възглавница за управляващите. Щом Бойко подаде оставка, Барбата полегна като изтривалка пред детето-чудо Пеевски – помните ли как арестува двама души, които уж организирали убийството на бизнесмена? А помните ли как нареди обиск в офисите на банкера Цветан Василев, което всъщност доведе до бързия фалит на Корпоративната банка?

И сега Татко Барба остана верен на стила си. Докато траеше управлението на Борисов-2, Главният обтекаем прокурор бе заел форма, удобна за правителството. След оставката изведнаж се трансформира в строг обвинител и взе да привиква един по един вече бившите министри и да ги кичи с обвинения. Вдигна голям шум пред медиите с гръмки изявления и интервюта, сякаш залавя важни държавни престъпници – действия типично барбаронски и фарфаронски.

Миналата седмица видяхме най-новият подвиг от приключенията на Татко Барба. Той се срещна със Слави Трифонов и, за да му се хареса, се разля в захаросани славословия. Разтече се като буркан мед в краката на шоумена и зае позицията му. Без да има необходимия брой гласове, неуспелият референдум бе признат от нашия Главен прокурор за действителен, а въпросите му – за задължителни. Абсолютно противоречие със законите в държавата, които един Главен прокурор по задължение трябва да защитава.

Един Главен прокурор може да защити законите и гражданите в една държава, само ако характерът му не е барбаронски–фарфаронски. Истинският Прокурор не е Барба-герой с променлив овал, той думата си не мени според ситуацията и не се превръща лесно ту в мека възглавница, ту в удобна изтривалка.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...