МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Преди няколко дни на разкопаната улица „Шести септември”, близо до малките „Пет кьошета”, видях следната картинка. „Ауди”, с млада жена на волана, бе затънало в насипания чакъл. Един човек буташе колата, а четирима отстрани снимаха с мобилните си телефони… За да качат пос­ле снимката във фейсбуците си и да събират лайквания.

Е, не станаха ли много снимащите в София? Доста повече от работещите.

Няколко бачкатори редят павета, двайсет зяпачи ги гледат в ръцете дали няма да изкривят фугата. Така, ако някой бе седял зад гърба на Й. С. Бах, и той щеше да изкриви – не само фугата, но и токатата си.

Фотографите – професионалисти и любители, се мушат между тарабите, прескачат дупки и насипи, приклякат, залягат… Щъкат и щракат. Смотават в джоба по някое парче от бъдещите настилки, за да го анализират – гранит ли е, мрамор ли е, задигат етикета от палето с плочки – там пише откъде пристигат: дали от Македония или от Китай?

Кривите фуги и неравните плочки се заснемат моментално и се качват в социалната мрежа.

След тях следват коментарите: „Ужас!”, „Къде ни отидоха парите!”, „Грозно!”, „Фандъкова, върни милионите!”, „Оставка!”… и т. н.

Ремонтът около „Славейков” още не е завършил (пък и не му се вижда краят), а критиците бързат с оставката на кметицата Фандъкова. Не бързо! Веднага!

Какво единодушие за оставката: до лидера на червените общински съветници Калоян Паргов, другар, наследил перчема и обаянието на Вълко Червенков, застават водачите на “градската десница” Христо Иванов и Радан Кънев – и те не спират да одумват ремонта.

По-лесно им е да гледат към градинките на „Кристал” или на „Св. Седмочисленици”, отколкото да погледнат собствената си градинка. С активна политическа дейност и много акъл сведоха „синята идея” до пълно безличие и безразличие. Демократичните хора на София, които навремето пълнеха площади, днес не могат да напълнят и градинка – все едно ремонтирана или не.

Сега „градските десни” са на един акъл и на един лозунг: „Оставка!” с Калоян Паргов и Корнелия – остава само с тях и публично да се прегърнат…

Ремонтите на градския център все някога ще свършат, мандатът на кметицата Фандъкова – също.

Другата есен по това време са изборите в София. Какво ще предложат тогава на софиянци лидерите на дясното? И не е ли време да започнат ремонта на собствената си градинка, за да ни я покажат догодина обновена? Че да си върнат изгубеното доверие на столичани.

А колкото до естетиката и бъдещето на София, разговорът е много по-голям от една градинка или от една улица. Много по-важен от снимките и постовете във Фейсбук, от виковете за оставка.

И трябва да се води от специалисти – архитекти, строители, дизайнери. А не от всезнайковци в социалните мрежи.

Преди ремонта плановете за реконструкцията на „Славейков”, за градинките и за улица „Граф Игнатиев” бяха обсъждани неведнъж – на различни форуми и на различни нива. И в общинския съвет, и пред граждани – само във Френския институт имаше няколко публични срещи. „Стършел” беше там – писали сме своите аргументи „за” и „против”, защото това пряко ни засяга – на площад „Славейков” е и редакцията ни. Ще си кажем мнението и когато ремонтът бъде завършен. Както смятаме, че е редно. Може тогава и ние да извикаме: „Оставка!”, кой знае…

Но засега не искаме да копираме картинката със затъналата в чакъла кола – един бута, четирима снимат, а десет отстрани коментират: „Нема избутване!”…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек