МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Една моя позната актриса разказваше, че след представление в провинцията една жена се приближила до нея и я по­хвалила: „Много хубаво играхте, даже прекалено!”.

Същото може да се каже за дългочаканото откриване на Европредседателството в Народния театър. И за речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, която бе произнесена на родния ни език и умили повечето ни сънародници – много хубаво, даже прекалено! На мен ми заприлича на качамак с пръжки в пръстено гювече – вкусно, но става на топка в стомаха. В този качамак бяха забъркани Иван Вазов и Захари Бахаров, сериалът „Игра на тронове” и Спартак, името на премиера и на футболиста-полукаталунец Христо Стоичков. Интелигентните хора, колкото и малко да са останали у нас, веднага усетиха политическия кич… Нерде „Игра на тронове”, нерде историята на Балканите! Пък и Захари Бахаров – у нас зрителите го свързват не с актьорската му игра, а с друга – лотарийна. Игра – измама за българи. Ало-измамниците, на които едни наивници хвърлят пари от балкона, се преследват от закона. А този, който всяка вечер обещава милиони на други наивници, за да им прибере левчетата, минава за „велик актьор” и „национална гордост”… Та даже чухме името му в официалната реч на председателя на Европейския съвет. Утре може да го поканят да рекламира не само Националната, а и Европейската лотария. Между другото, знаете ли защо въздухът в София е задръстен с фини прахови частици? От търкане на лотарийни талони… И от изтъркани речи на политици – наши и чужди.

Прекалени бяха и мерките за сигурност – защо беше нужно ден и половина преди откриването да бъде блокиран центърът на София? Службите ни за сигурност се презастраховаха – няма минувач, няма проблем.

Иначе нашите спецполицаи са толкова „компетентни”, че не можаха да заловят телефонния терорист, който в два поредни дни евакуира и затвори по обяд софийското летище с фалшив сигнал за бомба. Добре че нямаше истински бомби…

По време на Евросуматохата в София бе поставен рекорд – един билборд донесе 100 милиона лева печалба на авторите си. Такива печалби не може да рекламира и Бахаров в Националната си лотария. Какъв поразяващ ефект - билбордът дори не стоя и ден, а постигна своето – уцели Борисов в сърцето. Нашият премиер, сравнен в речта на Туск с героя Спартак, толкова героично се уплаши от полицаите, че веднага им подари 100 милиона за заплати. Откъде ги извади, не стана ясно… Може би от собствения си джоб, защото от държавния законно не е възможно – има Закон за бюджета – там разходите са разпределени по пера и за корекции трябва да гласува Народното събрание… Но в България всичко е възможно – законите са за това, да се нарушават. Правилно ни каза и Юнкер в словото си: че сме постигнали много в борбата с корупцията… Ето го постижението: един човек, същи падишах, да се разпорежда с нашите пари като със свои. И да раздава на кой колкото Той прецени.

Прекалени бяха и девет протеста в София за един ден. Това допълнително изнерви софиянци и даде повод за мърморене. А пък една бивша депутатка, Стела Банкова, пусна в медиите фалшивата новина, че сме загубили 15 милиарда (по някакви нейни изчисления!), откакто членуваме в ЕС. Слух-мехлем за евроскептици и за всички, които са й на акъла.

Но да погледнем от положителната страна – щом има протести, има и демокрация.

Все пак сме европейска страна, макар и не винаги да личи. В Москва за протести арестуват, а техния падишах, както е тръгнало, ще си го избират доживот.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин