МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

Преди време в сутрешното студио на Нова телевизия гостуваше политикът Радан Кънев. Водещият Виктор Николаев беше много словоохотлив, задаваше хапливи въпроси. Обаче политикът подхвана тема, която не бе подхващал никой друг преди него: ”Трябва да се ограничат лотариите. Вие знаете ли, че в пощите на едното гише хората си получават пенсиите, а на другото продават талони за Националната лотария. Щом си вземат пенсията, старите хора се редят да си купят талони, да трият и да си опитват късмета...”

Тук приказливият иначе журналист Виктор Николаев млъкна. Погледна нагоре към тавана, все едно брои прожекторите в студиото. И веднага зададе друг въпрос, за да смени темата... 

Защо се отказа от коментар? Много просто – „Нова телевизия” многократно, дневно и вечерно, ни облъчва с реклами на Националната лотария. От талантлив актьор Захари Бахаров се е превърнал в лотариен дилър, който зарибява населението с обещания за суперпечалби. Основните си рекламни приходи Нова телевизия дължи на лотарията. А пък лотарията дължи своята популярност на Нова телевизия – на всеки час там гастролират щастливци, спечелили милиони. Да не остане назад в надпреварата, другата телевизия – бТВ, рекламира също някаква лотарийна игра. 

Друг случай – преди две години до оградата на 35-о столично училище най-нахално се лепна павилион на „Лафка”. Обществеността на „Лозенец” бе възмутена: как може до училище да се продават бира и цигари! Новоизбраният кмет на общината уж обеща да разкара „Лафката”... Не е ясно дали изобщо направи някакви усилия, но оранжевият павилион и днес е там. И днес си продава бира и цигари, нищо че законът забранява да е до училище. 

Трети случай – миналата седмица наши колеги и приятели сатирици решиха да издават собствен вестник. 

Издадоха първи брой на „Прес-прас”, но не им го разпространиха – някой просто скри вестника и му попречи да стигне до вестникарските будки. 

Какво е общото между трите случая? 

Общото е моделът „Кой”. Известно е, че „Кой” е собственик на „лафките” и не само на тях, а и на 90 на сто от разпространителската мрежа. Говори се, че „Кой” е и Националната лотария. 

Всички знаят името на човека, но никой не го назовава. 

Сигурно е, че Човекът „Кой” не участва с името си в търговските дружества, които са регистрирали „лафките” и лотарията. Както липсваше името му в собствеността на вестникарска група, издател на тиражни вестници – водеха се на майка му. Когато подаваше данъчна декларация, „”Кой” декларираше стар, счупен опел и нищо повече. „Кой” взе дейно участие във фалита на КТБ и в разграбването на активите – да сте чули името му? Две години депутатът „Кой” не стъпи в парламента, а днес пак е кандидат за народен представител, водач на листи от ДПС в Благоевград и Пазарджик. И е сигурен за новия парламент. 

„Лафките” и Националната лотария, родени от модела „Кой”, не само трупат печалби на гърба на наивниците – те са и преграда срещу свободното слово. Навремето „Кой” и Майка му-героиня изкупиха не само многотиражните жълти вестници, а и разпространението. 

Ние, независимите вестникари, писахме, вдигахме шум и зовяхме Комисията по конкуренцията да се задейства. 

Никой не се задейства – постепенно „лафките” изместиха другите павилиони от мрежата за разпространение, спечелиха конкурси в София и в страната за най-атрактивните търговски места. И днес са успешен бизнес (влизат даже в училищата), защото разчитат не само на печалби от вестници (там продажбите спадат в световен мащаб), а на цигарите (да не забравяме, че „Кой” е и „Булгартабак”) и на Националната лотария. 

„Кой” се роди при Тройната коалиция, царуваше при Борисов-1, властваше при Орешарски (за малко да стане и шеф на ДАНС), продължи да живее като цар и при Борисов-2. 

„Кой” още си царува – той винаги е с управляващите или пък обратното – управляващите са винаги с модела „Кой”. Там са парите, там е корупцията, с която иначе всички властници се борят за пред Брюксел. 

Ако има воля, чорапът може да тръгне да се разплита – от „лафките” или от Националната лотария. 

Ако Комисията по конкуренцията проучи чия реална собственост са разпространителските мрежи и ограничи монопола на вестникарския пазар. Ако Комисията по хазарта посочи собствениците и задължи лотарията не само да се хвали с милионите, които раздава, а да даде публичен отчет какъв процент от приходите отиват за печалби. 

Ако бъдещият парламент вдигне данъците на хазарта, защото днес в България само хазартът е свободен от данъци. 

Ако данъчните декларации, които държавните мъже попълват всяка година, не са просто хвърчащи листове, за които не се носи никаква отговорност. 

Ако се промени съдебната система, където моделът „Кой” е пуснал корени и изобщо няма смисъл да се водят дела срещу ограничаването на свободите – такова дело в съда „Кой” е предварително обречено. 

Ако Съюзът на журналистите защити свободата на словото, а не си трае като верен съратник на „Кой” ... 

Ако... 

„До всяко добро същество застане поне още едно... 

Но „добрите същества” ги има само в песните, които пеехме навремето по митингите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора