Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Мине, не мине време и на връх Шипка гръмва пукотевица.

На 3-ти март там чествахме 140 години от Освобождението, в края на август се отбеляза 141-вата годишнина от боевете на прохода. Както е тръгнало, честванията може да станат и ежемесечни. А защо не и всяка седмица – за работа желаещи трудно се намират, но за сеир – винаги.

Пак имаше и маскен бал – възстановка. За нея едни доброволци се облякоха като опълченци, други – като турски аскер. С камъни и дърве, дословно по Вазовата ода, „дружините наши” отблъскваха турските орди, които бягаха „като овци”.

И президентът беше на върха – той пък пременен в костюма на национален обединител. Какво каза в речта си националният обединител: „В последните десетилетия беше сторено не малко, за да се изтрие и пренапише тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Но както и преди няколко месеца в мартенския сняг, тук отново са хиляди и, както Вазов казва, със своето присъствие на този легендарен връх, вие „строшавате на клеветата зъбът“.

Разбирате ли тънкия му намек: недостатъчно се кланяме на днешна Русия за онази война преди 140 години.

Нещо такова се чу и преди шест месеца при срещата на Радев с рус­кия патриарх Кирил, хем духовник, хем офицер от КГБ. Разположил се като у дома си в кабинета на българския президент, Светейшеството с чин си позволи да изисква заповедно повече признателност.

Изглежда тонът му още държи влага, та с речта си шест месеца по-късно нашият президент отново заговори за тая пуста признателност, дето на „братушките” все им е малко – колкото повече ги славим, толкова повече искат.

Та сега, в поредната си прослава към освободителите, Радев се опря и на дядо Вазов.

Ама, ако генералът – държавен глава, седне и прочете „Опълченците на Шипка”, ще види, че поетът „строшава зъбът” на съвсем друга клевета – че свободата ни е дадена даром от нашите руски освободители.

Тоест, одата е за българския подвиг на Шипка. И ако това се нарича „пренаписване на историята”, то това пренаписване е почнало още с Вазовото перо.

Хубаво е преди да говориш, да прочетеш. Препоръката се отнася както за произнасящия речите, така и за онези, които му ги пишат.

Иначе тънкият намек в речта на Радев сигурно се е харесал. Знаем и на кого – на Корнелия Нинова, на Светлана Шаренкова и на друг чужд генерал – Решетников. Харесал се е и костюмът на държавния ни глава във възстановката – уж на национален обединител, но с рус­ка кройка.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

130 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев