МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Преди няколко години Дарик радио направи допитване до слушателите  кои са 25-те най-хубави български думи. Резултатът не беше изненадващ, сред думите съвсем логично намериха място „мир“, „любов“, „отечество“, „мама“…

Изненадващото беше, че липсваше думата „човещина“. Как няма да липсва, нея я няма и в живота.

Сетих се за човещината покрай цялата свинщина около нас. След някой месец вирусът на африканската чума ще мине и отмине. Но ще остане пропастта между властта и народа. В тая пропаст се загробиха не само свинските останки, загроби се всяко доверие на управляваните към управляващите.

Един зам.-министър на земеделието заяви от екрана,че днес баба Стоянка може да плаче за свинята си, ама ако не се вземат мерки, утре цяла България ще плаче. Да, това сигурно е вярно. Но министърът  трябва да го казва не по телевизията, а да намери баба Стоянка в нейното село и сам да й го обясни. Колко от властимащите – министри и техни заместници, висши държавни чиновници, директори на агенции, ветеринарни шефове, областни, градски и селски управници слязоха долу при хората, отидоха в „задния двор“, за да говорят със стопаните, да им разяснят опасността, да проявят малко съчувствие… Малко човещина да имаш, навреме да ти дойде!

Човещината не отиде при селяните, при тях отидоха слуховете. И се заприказваха небивалици, че Евросъюзът иска да ликвидира българското производство на месо, че американците ще ни продават замразено от резерва си, че лично зетят на Бойко Борисов бил сключил сделка за внос на тонове щатски замразени пържоли – може би 10, може би 100 или направо 1000 тона…

Тролове разкалват терена по форуми и социални мрежи, засилват усещането, че всички – и хора, и прасета, живеем в голяма кочина. Медиите дават думата на уж специалисти, които препоръчват на стопаните вместо да си колят прасетата, да съдят държавата, която няма право да им влиза в „задния двор“ без прокурорска заповед… Ако се следва този съвет, колко дела трябва да се заведат? И колко съдии и съдилища ще се заринат с искове? А има ли време за правни процедури, докато се решат делата, ще остане ли живо прасе? Друг „специалист–ветеринар“ на висок пост пък направо тръгва към тотални забрани: да се забрани на селяните да гледат прасета в „задния двор“! Така той, от висотата на поста и от тавана на заплатата си, посяга на „мазето“ на българина.

От стотици години българите отглеждат и колят прасета – това за някои от тях е начин на живот, за други –  „резерв“, с който оцеляват при всякакви режими. Не забрана, а регламент и правила, грижи и подкрепа за дребния собственик и производител, това е нужно на хората. А сега има пълен хаос – както в „задния двор“ на селянина, така и в „предния двор“ на властта, по  коридорите и висшите й етажи.

Малкият човек, дребен собственик на дребно прасе, което още не е порасло за клане, така и не разбра какви компенсации ще получи, ако го разфасова в буркани в определения срок. Премиерът спомена за някакви 300 лева на „заден двор“ – но в тоя двор може да има едно, пет или петнайсет прасета… И защо точно 300 лева? Кой изчисли тази сума? Някои стопани искат да им се плати по 1000. На животно… Говори се, че собствениците на големите свинекомплекси ще бъдат обезщетявани по други цени, пазарни – така пак се копае пропаст между едни и други производители. И малкият човек отново се чувства смачкан от по-едрия бизнес.

В суматохата на слухове, протести и народно недоволство нашият премиер се скри и не се появи пред стопаните, които близо две седмици преграждат пътя между Сливен и  Ямбол. Ако футболни босове са недоволни от съдийството, Бойко Борисов ще намери време да се срещне с тях и да им обещае феърплей. А къде е феърплеят за дребните хора от селата, загрижени за оцеляването – своето и на животните си? За тях време в премиерския календар не се намира.

Затова пък телевизията ни показва  как Борисов ни договаря газ чак в Турменистан. Кой ли наш държавник не ходи из тоя Прикаспийски регион с голяма кошница за нефт и газ, а досега нищо оттам не потече… Сега пак потекоха обещания от премиерската уста – освен за газовия „хъб“, от Туркменистан ни обяви и южнокорейски инвестиции. Каква е връзката между  държавите на „стан“ и Южна Корея? Личните му пиари знаят: това в учебниците им се нарича „кризисен пиар“.

Но този път само с пиар няма да се размине. Вирусът на чумата се доказа при прасетата, а при хората – вирусът на неверието. Усещането за Голяма свинщина в държавата ще проличи на местните избори…

Местни избори, които за доста българи се очертават безмесни.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

 

„Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.”

Хенрик Ибсен

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.