МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Преди няколко години Дарик радио направи допитване до слушателите  кои са 25-те най-хубави български думи. Резултатът не беше изненадващ, сред думите съвсем логично намериха място „мир“, „любов“, „отечество“, „мама“…

Изненадващото беше, че липсваше думата „човещина“. Как няма да липсва, нея я няма и в живота.

Сетих се за човещината покрай цялата свинщина около нас. След някой месец вирусът на африканската чума ще мине и отмине. Но ще остане пропастта между властта и народа. В тая пропаст се загробиха не само свинските останки, загроби се всяко доверие на управляваните към управляващите.

Един зам.-министър на земеделието заяви от екрана,че днес баба Стоянка може да плаче за свинята си, ама ако не се вземат мерки, утре цяла България ще плаче. Да, това сигурно е вярно. Но министърът  трябва да го казва не по телевизията, а да намери баба Стоянка в нейното село и сам да й го обясни. Колко от властимащите – министри и техни заместници, висши държавни чиновници, директори на агенции, ветеринарни шефове, областни, градски и селски управници слязоха долу при хората, отидоха в „задния двор“, за да говорят със стопаните, да им разяснят опасността, да проявят малко съчувствие… Малко човещина да имаш, навреме да ти дойде!

Човещината не отиде при селяните, при тях отидоха слуховете. И се заприказваха небивалици, че Евросъюзът иска да ликвидира българското производство на месо, че американците ще ни продават замразено от резерва си, че лично зетят на Бойко Борисов бил сключил сделка за внос на тонове щатски замразени пържоли – може би 10, може би 100 или направо 1000 тона…

Тролове разкалват терена по форуми и социални мрежи, засилват усещането, че всички – и хора, и прасета, живеем в голяма кочина. Медиите дават думата на уж специалисти, които препоръчват на стопаните вместо да си колят прасетата, да съдят държавата, която няма право да им влиза в „задния двор“ без прокурорска заповед… Ако се следва този съвет, колко дела трябва да се заведат? И колко съдии и съдилища ще се заринат с искове? А има ли време за правни процедури, докато се решат делата, ще остане ли живо прасе? Друг „специалист–ветеринар“ на висок пост пък направо тръгва към тотални забрани: да се забрани на селяните да гледат прасета в „задния двор“! Така той, от висотата на поста и от тавана на заплатата си, посяга на „мазето“ на българина.

От стотици години българите отглеждат и колят прасета – това за някои от тях е начин на живот, за други –  „резерв“, с който оцеляват при всякакви режими. Не забрана, а регламент и правила, грижи и подкрепа за дребния собственик и производител, това е нужно на хората. А сега има пълен хаос – както в „задния двор“ на селянина, така и в „предния двор“ на властта, по  коридорите и висшите й етажи.

Малкият човек, дребен собственик на дребно прасе, което още не е порасло за клане, така и не разбра какви компенсации ще получи, ако го разфасова в буркани в определения срок. Премиерът спомена за някакви 300 лева на „заден двор“ – но в тоя двор може да има едно, пет или петнайсет прасета… И защо точно 300 лева? Кой изчисли тази сума? Някои стопани искат да им се плати по 1000. На животно… Говори се, че собствениците на големите свинекомплекси ще бъдат обезщетявани по други цени, пазарни – така пак се копае пропаст между едни и други производители. И малкият човек отново се чувства смачкан от по-едрия бизнес.

В суматохата на слухове, протести и народно недоволство нашият премиер се скри и не се появи пред стопаните, които близо две седмици преграждат пътя между Сливен и  Ямбол. Ако футболни босове са недоволни от съдийството, Бойко Борисов ще намери време да се срещне с тях и да им обещае феърплей. А къде е феърплеят за дребните хора от селата, загрижени за оцеляването – своето и на животните си? За тях време в премиерския календар не се намира.

Затова пък телевизията ни показва  как Борисов ни договаря газ чак в Турменистан. Кой ли наш държавник не ходи из тоя Прикаспийски регион с голяма кошница за нефт и газ, а досега нищо оттам не потече… Сега пак потекоха обещания от премиерската уста – освен за газовия „хъб“, от Туркменистан ни обяви и южнокорейски инвестиции. Каква е връзката между  държавите на „стан“ и Южна Корея? Личните му пиари знаят: това в учебниците им се нарича „кризисен пиар“.

Но този път само с пиар няма да се размине. Вирусът на чумата се доказа при прасетата, а при хората – вирусът на неверието. Усещането за Голяма свинщина в държавата ще проличи на местните избори…

Местни избори, които за доста българи се очертават безмесни.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин