„За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.“

„Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато следва да спреш.“

„Музиката не е в нотите, а в тишината между тях.” 

„Голяма утеха за мен е да си спомням, че Господ, в когото имам скромна вяра като на малко дете, е страдал и е умрял за мен и ме гледа с любов и съчувствие.” 

„Никога страстите, било то насилствени или не, не бива да достигат до точката на отвращение. И музиката, дори в ситуация на най-голям ужас, никога не трябва да е болезнена за ухото, а трябва да го милва и очарова и винаги да остава музика.” 

„Не обръщам внимание на никакви похвали или обвинения. Просто следвам собствените си чувства.” 

„Човек не трябва да подценява себе си. Който е нахален, има по-добри шансове.” 

„Нито високата степен на интелигентност, нито въображението, нито двете заедно правят гения. Любов, любов, любов – това е душата на гения.” 

„Благодаря на Бог, че благосклонно ми позволи да науча, че смъртта е ключ, който отключва вратата към нашето истинско щастие.” 

„Най-добрите идеи ми идват, когато пътувам с карета или се разхождам след добро хапване, или нощем, когато не мога да спя.” 

„Аз съм прост човек, но музиката ми не е.” 

„Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, а я чувам изцяло. И в това е насладата.”

„Работата е моето първо наслаждение.“

ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ - австрийски композитор, роден на 27 януари 1756 г. Проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски талант. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като до тогава вече е написал около 450 творби. Умира на 5 декември 1791 г. 

Десетки книги са посветени на живота и творчеството му, а най-популярният филм за него е „Амадеус” на Милош Форман.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...