МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Алеко Константинов написва своя „Бай Ганьо” преди повече от 120 години. Ако тогава е имало професионален футбол, сигурно и героят – търговец на розово масло, политик, журналист – щеше да се намеси и в тая игра. Като собственик на отбор, съдия или деятел във футболния съюз. Или пък самият Бай Ганьо щеше да стане футболист и да се прочуе по стадионите из Европата.

Днес, век по-късно, си имаме един такъв образ, който даже надминава Алековия. Той е световно известен играч, голмайстор и носител на „златни топки и обувки”. Вече е бивш и понатежал, но продължава да разнася славата на родината ни по света.

Последното му изпълнение – намесата в испанските вътрешни работи. Нашият Ганьо Балкански може да бъде наричан и Каталунски – навремето игра в „Бърцилона” (произношението негово – б. а.), а сега има имоти там и нарича с гордост себе си „каталунец”. От известно време е и нещо като дипломат – почетен консул на родината ни в Испания, за Каталунската област.

Може ли от успешен футболист да излезе добър дипломат? Може, ако не се казва Стоичков…

Навремето по стадионите, освен с левия си крак, носителят на „Златната топка” се прочу и с езика си – даже испанските съдии научиха българските ругатни и го предупреждаваха: „Но мамата!”, преди да бръкнат в джобчето с картоните.

Сега, играейки не на футболния, а на дипломатическия терен, нашият състезател направи груб фаул. В характерния си стил „джаста-праста” Ганьо се изказа така по адрес на вицепремиера на Испания г-жа Сантамария: „Нейният дядо - франкист, баща й също, тя самата, вероятно и синът й. Тя ли ще ни казва какво да правим?”

Малко по-късно „консулът, който първо говори, а после мисли”, изглежда разбра, че синът на г-жа Сантамария е едва на шест години – тоест рано му е още да е „франкист”. И наш Ганьо Каталунски почна да се извинява – както той си умее, по ганьовски. Пред българска телевизия се изрази така: „Извинявам се на сина й… Ама на нея не й се извинявам. Ква ми е тая!”

„Тая”, иначе вицепремиер на голяма държава, се закани да го съди за обида – нека испанският съд да доказва кой франкист и кой просто с акъл на футболист.

А пък правителството на Испания му извади червен картон – според дипломатически източници в нашето външно министерство дошла нота от испанците за прекратяване на правомощията му.

Ето така Ганьо Каталунски прослави отново родината. В момент, когато Европа гледа с тревога случващото се в Барселона, а нобеловият лауреат, писателят Марио Варгас Льоса призовава испанците за единство, нашият хибрид (между футболист и дипломат) показа на какво е способен – да влезе в европейския конфликт напред с бутоните.

Докато той се изявяваше в международен план, други наши хибриди се проявяваха тук, в медиите ни. Някои журналисти – пишещи и говорещи, възторжено ни информираха, че 90 на сто от каталунците са гласували с „да” на референдума за отделяне от Испания. Но не уточниха по-важното – че едва 43 на сто от избирателите са участвали в допитването. Тоест, референдумът е недействителен, защото в него участниците са по-малко от половината.

Случайно ли е това? Едва ли… Да търсим ли влиянието на трета страна?

Защото има такава страна, която се прочу с хибридните си войни и с намесата си във важни избори по света. Тази страна не крие целта си - да руши обединена Европа, затова подкрепя всякакви националисти и сепаратис­ти. Праща финансови инжекции на партията на Льопен във Франция, на националистите в Унгария, на нашата „Атака”… Спомена се, че нейна намеса има и около събитията в Барселона…

Щом чуете, че някой в нашите медии много яростно се пени и подкрепя отделянето на Каталуния, припомнете си какво пишеше Захарий Стоянов, макар и в други случаи: „И ти ли, брате, падна пронизан от руска рубла…”

Това е особеното на днешните хибриди – не можеш да разбереш кой е купен, кой е просто глупав … 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.