МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Повече от месец по медиите с патриотичен плам се коментира измисленият проблем „робство” или „съжителство”. Кой ли не се пали по въпроса – журналисти, учени и недоучени, учители, историци и литератори, самодейци и професионалисти, книголюбители и родители... Стигна се дори до митинги по места, а подбалканските градове се вдигнаха до София да си бранят „робството”.

От толкова плам и словесни фойерверки не се забеляза друго, много по-сериозно посегателство върху българската история – използването на името Стефан Стамболов за ченгеджийски цели.

Преди години високоинтелектуалният кръг (включващ все професори и доктори от ДС и колежа Симеоново) около Библиотекарския институт приватизира името на големия ни държавник и учреди награда за лидерство „Стефан Стамболов”. Малка подробност: Университетът по библиотекознание и информационни технологии (както за тежест се нарича сега предишния полувисш институт) се ръководи от офицера Димитър Иванов (Митьо Гестапото), бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС и от Стоян Денчев, бивш политик от ДПС и агент на ДС. Още едно уточнение: откакто съществува наградата за лидерство на името на Стамболов, нейни носители са били президентът Първанов, вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова, Бойко Борисов, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова и др.

Тази година с приза „Стефан Стамболов” бяха отличени политикът Ахмед Доган и художникът Светлин Русев. Какво е лидерството на художника, та да заслужи награда, не е ясно, но по-интересни са мотивите за на­граждаване на политика Доган – за принос към държавността. (Когато се обяви за хидроинженер и прибра милион и половина за Цанков камък – това също ли бе принос към държавността?)

Иначе изглежда естествено – Доган си е създал групировката от ДС-професори (а и тя него), затова могат да се награждават един друг колкото си искат. Да си раздават дипломи, плакети и часовници. (На същата церемония Димитър Иванов получил от Стоян Денчев часовник „Ришельо”. А защо не „Дзержински”?)

Не е естествено обаче в ченгеджийските дела да се замесва името на Стефан Стамболов – най-яркия ни политик, който се опита да се противопостави на руските интереси и за това плати с живота си. Днес Стамболов „библиотекарите с пагони” го убиват втори път, като си го раздават на плакет. Точно те, които не крият, а парадират с пропутинската си ориентация.

Къде са сега българите-патриоти от парламентарни и извънпарламентарни партии да защитят името на големия държавник? Къде са историците - професори и академици? Защо не протестират родолюбците от малки и големи градове срещу приватизацията на Стамболовото дело и използването му за политически цели? И пламенният Хекимян си трае даже...

„Мълчи народа!... Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи..”

Това написа един поет, съавтор на Стамболов в съвместната им стихосбирка, макар и по друг повод.

Като го има в учебника – каква полза?

Екипът на SKIF поздравява редакцията на „Стършел” за 70-годишнината на вестника. Бъдете "стършели"!

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си