МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Неотдавна 30 европейски интелектуалци публикуваха Открито писмо във френския вестник „Либерасион” и английския „Гардиън” срещу вълната от популизъм и омраза, която застрашава европейските ценности. Сред подписалите писмото са писателите Нобелови лауреати: Салман Рушди, Йелфриде Йелинек, Марио Варгас Льоса, Орхан Памук, Светлана Алексеевич и други известни имена.

Ето един пасаж от писмото:

Европа е атакувана от фалшиви пророци, опиянени от ширещото се възмущение и изпаднали в делириум от възможността да привлекат светлината на прожекторите. Европа бе изоставена от двама от големите й съюзници, които в ХХ век два пъти я спасяваха от самоубийство – единият отвъд Ламанша, а другият отвъд Атлантика. Континентът е застрашен от все по-дръзкия окупатор от Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни.

Това е пагубната атмосфера, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент през май. Ако нещо не се промени, ако нещо не обърне надигащата се, разпространяваща се и помитаща всичко вълна, ако не се оформи нов дух на съпротива, тези избори обещават да бъдат най-голямото бедствие, което познаваме…

Докато големите имена на Европа се тревожат за нейното бъдеще, у нас нашите интелектуалци спят зимен сън. Не чухме някаква подкрепа на Писмото, напротив, имаше иронични подмятания. По БНР един водещ с фамилия на голяма руска река снизходително отбеляза, че „може да са добри писатели, но страдат от политическо късогледство”.

Добре, те са „късогледи”, а кои у нас са „политически далекогледите”? Може би Иван Гранитски, (вече член-кореспондент на БАН), бивш правоверен комунист, днес „консерватор“. Който на лягане, и на ставане громи „либералите, „соросоидите”, „джендърите” и „отродителите”? Или акад. Антон Дончев, чието име, освен във всяка подписка за национално единение, се оказа и във ведомостта, с която една строителна фирма (изпълнител на пътя-убиец край Своге) му е изплащала дебели хонорари. Или историкът акад. Георги Марков, известен и с агентурното си минало от ДС…

Други пък наши „интелектуалци” събират подписка-предложение за нов мандат на евродепутата Ангел Джамбазки – политик-популист от същата порода, срещу която въстават европейските умове.

Ще се намерят ли у нас някакви разумни гласове, които да спрат ксенофобските намерения на вицепремиера Каракачанов да превъзпитава циганите? С приказки и действия, които напомнят Германия от 30-те години на миналия век.

Или когато Европа се тревожи за бъдещето си, ние тук ще  продължим да  дремем зимния си сън?

Ясно ли е тогава защо у нас няма Нобелови лауреати? Няма и да има.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...