МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Неотдавна 30 европейски интелектуалци публикуваха Открито писмо във френския вестник „Либерасион” и английския „Гардиън” срещу вълната от популизъм и омраза, която застрашава европейските ценности. Сред подписалите писмото са писателите Нобелови лауреати: Салман Рушди, Йелфриде Йелинек, Марио Варгас Льоса, Орхан Памук, Светлана Алексеевич и други известни имена.

Ето един пасаж от писмото:

Европа е атакувана от фалшиви пророци, опиянени от ширещото се възмущение и изпаднали в делириум от възможността да привлекат светлината на прожекторите. Европа бе изоставена от двама от големите й съюзници, които в ХХ век два пъти я спасяваха от самоубийство – единият отвъд Ламанша, а другият отвъд Атлантика. Континентът е застрашен от все по-дръзкия окупатор от Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни.

Това е пагубната атмосфера, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент през май. Ако нещо не се промени, ако нещо не обърне надигащата се, разпространяваща се и помитаща всичко вълна, ако не се оформи нов дух на съпротива, тези избори обещават да бъдат най-голямото бедствие, което познаваме…

Докато големите имена на Европа се тревожат за нейното бъдеще, у нас нашите интелектуалци спят зимен сън. Не чухме някаква подкрепа на Писмото, напротив, имаше иронични подмятания. По БНР един водещ с фамилия на голяма руска река снизходително отбеляза, че „може да са добри писатели, но страдат от политическо късогледство”.

Добре, те са „късогледи”, а кои у нас са „политически далекогледите”? Може би Иван Гранитски, (вече член-кореспондент на БАН), бивш правоверен комунист, днес „консерватор“. Който на лягане, и на ставане громи „либералите, „соросоидите”, „джендърите” и „отродителите”? Или акад. Антон Дончев, чието име, освен във всяка подписка за национално единение, се оказа и във ведомостта, с която една строителна фирма (изпълнител на пътя-убиец край Своге) му е изплащала дебели хонорари. Или историкът акад. Георги Марков, известен и с агентурното си минало от ДС…

Други пък наши „интелектуалци” събират подписка-предложение за нов мандат на евродепутата Ангел Джамбазки – политик-популист от същата порода, срещу която въстават европейските умове.

Ще се намерят ли у нас някакви разумни гласове, които да спрат ксенофобските намерения на вицепремиера Каракачанов да превъзпитава циганите? С приказки и действия, които напомнят Германия от 30-те години на миналия век.

Или когато Европа се тревожи за бъдещето си, ние тук ще  продължим да  дремем зимния си сън?

Ясно ли е тогава защо у нас няма Нобелови лауреати? Няма и да има.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.