МОРКО МЪРМОРКОВ, в. "Стършел"

Чета декларациите за парите и имотите на политиците и ги ожалвам – ми те били по-бедни от нас. Народът си живее и богатее, има вече спестени по банките 45 милиарда лева, а Бойко Борисов - само 26 хиляди. Премиерско обедняване бавно, неусетно почти - от миналата година е на минус с 2 600 лева… Не стига, че жертва здраве и нерви да ни оправя ежедневно, но губи и пари на важния пост – подкарал го е само на пост и молитва! Ако продължи така, ще докара до житие на беден светец, един ден свещи ще му палим, паметник ще му вдигаме!

Президентът Радев и той – среден българин, само с кола и апартамент. Спестяванията – нямат и десет хиляди. Кога ли похарчи ония двайсет генералски шапки със заплата, дето ги взе наведнъж, когато напусна армията и влезе в политиката? Сигурно е за гардероба на Деси – там няма как: „Ла ноблес оближ”, дето викат французите… Що народ се „оближва” при вида й – кога се яви със сутиен, кога без… Ама, за да е в устата на хората, на първата дама й трябват кинти за моден дизайн – не случайно самата Деси е задлъжняла с потребителски кредит над двайсет бона. Яко да му е д-то на президента, такава жена трудно се издържа – и във финансовия смисъл на думата!

Виж, вицето Илияна си има мъж като слънце – хирург-спестовник. Тя доскоро бе на таван-заплата в Европарламента, ама кво декларира от гурбета – няма и сто хиляди евро. Бай Хасан от Делиормана с толкова се връща, само доде пасе овце в Испания, а г-жа Йотова бе на обилна европейска паша, а не събра ресурс и за гарсониера в центъра – не разчитай ти на жена да спестява и на вицепрезидент да те оправя… Затова пък мъжът й мисли за края на мандата – отсега е спастрил половин милион лева, 50 евро-бона и джип „Ауди”…

Не знам как не завижда Корнелия на Йотови за джипа – тя още си кара стария „Вартбург”. Досега знаехме, че е ретро-маниачка по соц-идеи, а не по соц-коли… Добре че го научихме от декларациите. Боре от горния етаж, с когото си къркаме зад блока, вика: „Корнелия нещо лъже… Тоя „Вартбург” едва ли го кара, само го държи под някой сайвант на капли и без акумулатор, че да го пише у декларацията”… А аз му викам: „Недей така, Боре, Корнелия не лъже – не е такава жената, нейната партията й верва…” Пък Боре: „А защо тогава народът й вика г-жа Лъжа?“ – и ми запуши устата. При такъв аргумент как Боре да се обори? 

Чета нататък – Марешки има да дава 70 милиона, Марешка пък има да взима… И в това семейство няма пълно щастие, уж милионерът бе независим, пък е икономически роб на жена си… И вождът Сидеров я кара на кредити – декларира, че дължи 88 хиляди лева… Плачи, дете, Воленчо-младши, баща ти само заеми ще ти остави! Е, и авторските права на няколко книги, ама те пък без читатели… Но такава е световната конюнктура - Русия, откъдето му идваха рублите, закъсва – оня ден сам Владимир Владимирович се оплака, че не губи от санкциите, а от цените на петрола – падали надолу… Когато Путин губи, как Волен да печели?

Виж, у нас един само печели – Кой, вие си го знаете… До­скоро декларираше само стар опел и гарсониера, днес вече близо 80 милиона, ако не е печатна грешка. Че може да са много повече… Милионите 80, пък годините му нямат и половината – на това се вика „успял млад човек”, а на страната България – страна на неограничените възможности. Където можеш да си легнеш беден, а на сутринта да станеш богат.

Ако се казваш Пеевски…

 

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера