МИХАИЛ МИШКОЕД,  „Стършел“

Когато човек се опита да рече нещо по човешки в защита на някое сирийско семейство: че и те са хора, бягат от война и заслужават да бъдат приемани у нас като хора, си навлича гнева на патрЕотите. Ония патрЕоти, нашенска късорога порода, които си татуират Ботев и Левски на гърдите, гърба и корема и си качват голите торсове във фейсбук. Освен татуировки, развяват и знамена – по-често руски, отколкото български. Не се знае какво работят – не ще тръгнат да орат и жънат по нивите, те садят корени на омразата по митинги и фейсбуци, без да мислят какво има да жънат един ден децата ни.

Точно такива патрЕоти се вдигнаха на щурм в Белене и изгониха сирийско семейство, приютено от католическия свещеник отец Паоло. Същият този отец Паоло от години е в България и е много по българин от нашенците с татуировките. Даже по-правилно говори български от тях. Да припомняме ли, че отецът, освен с църковни дела, се занимаваше и с обществени – по негова идея чудовищният комунистически лагер в Белене стана мемориал за поклонения – урок за бъдещи поколения.

Обиден и отчаян от истерията на шумната група патрЕоти, които са особено активни преди избори, и от глупостта на някои местни общинари, отец Паоло си тръгна и от Белене, и от България.

Истинска победа на патрЕотичните сили!

И никой не се изказа в негова подкрепа – нито държавници (президент и служебен премиер), нито политици – от разни партии (леви-десни).

Нашата православна църква най-широко си затвори очите... Патриархът и митрополитите не намериха за нужно да защитят човещината, да подкрепят примера на един истински Христов служител – макар и католик.

Нашите христови служители се активизират само като стане дума за църковни имоти или за варене на манастирска ракия без акциз. Повече се интересуват от скъпи часовници или от лукс-автомобили, отколкото от вярата и морала. Да сте чули патриархът или митрополитите от нашата православна църква да призоват за човешко отношение към мигрантите?

Няма и да чуете...

Единствен игуменът на Кладнишкия манастир каза в студиото на Нова телевизия, че призовава истинските вярващи „да бъдат повече хора, отколкото българи, и повече християни, отколкото православни...”

Едно умно изречение в цялата нашенска говорилня... Кой да го чуе?

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си