ВЛАДИ ХРИСТОВ, „Стършел“

Всяко изкуство има своите гении. Ето например да вземем Моцарт – на 5 години е завършен композитор и пише симфонии.

Артюр Рембо на 17 създава най-добрите си поеми.

В нашата страна ситуацията е малко по-различна. Тук “гениите“ в изкуството най-често се раждат в семейства на известни родители. Онзи ден попадам на новината, че синът на жълтата тв водеща Венета Райкова – Патрик Георгиев, ще издава своя първи роман. Младежът е само на 10 години, но пък има план да става писател. Докато връстниците му са сричали в читанките, той вече е пишел роман.

Хвала на такива таланти! Както се казва в подобни случаи – родителската амбиция не познава граници. По-лошото е, че и хлапето се е взело насериозно. “В момента се чувствам изключително горд със себе си, написах роман и подписах договор с издателство “Егмонт“! Те ще издадат книгата ми “Джордж и вълшебните камъни“ точно на рождения ми ден – 18 февруари!“, написа в социалните мрежи новоизлюпеният романист. Щастливата му майка не сдържа еуфорията си от този факт и на свой ред отправи специални благодарности на шефката на издателството, като й пожела феноменални тиражи.

Книжните творения на Райкова също се радват на небивал читателски интерес. За три години тя издаде цели шест романа!

Всъщност нищо ново под слънцето. България отдавна се е превърнала в Клондайк на самозваните “писатели“. Всеки може се сдобие с голяма популярност, стига да открие доволно голямо количество публика, която няма хабер от литература. Не една, ами и сто Венети да пропишат, пак ще си намерят аудиторията. Ако синчето притежава творческата плодовитост на майка си, очакваме след 10 години да е сътворило поне още 20 романа. Дано освен да ги напише, да успее и да ги прочете.

Миналата седмица Нобеловият комитет връчи литературните си награди. Патрик, стягай се след някоя друга година да атакуваш приза. Крайно време е да имаме първия български нобелист!

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…