МИХАИЛ МИШКОВЕД, в. "Стършел"

Ректорът на Софийския университет професор Атанас Герджиков реагира остро на станалото по време на шествието за 24 май. Тогава политиците се наредиха най-отпред, вместо да дадат път на духовните водачи – професори, културни и научни дейци. „Безобразието се превръща в традиция!” – възропта професорът в словото си.

Снимките от събитието показват кои са начело на „безобразието” – президентът Радев, вицепрезидентката Йотова, кметът на София Фандъкова, трима министри – на културата, на образованието и на външните работи… До тях се пъчи и опозиционерката, културтрегерка от „Електроимпекс” и „Булгартабак“, Корнелия Нинова.

Думите на Ректора изглежда постреснаха обществото, та в някои медии се появиха обяснения и оправдания – преди две години Протоколът на Президентството наредил такъв да е редът на шествието – политиците отпред, останалите – по-назад.

Що за служба е този Протокол и кой служи там?

Знаем какви съветници си назначи самият Радев – червените остриета Елена Йончева и Иво Христов му бяха най-близките хора. Едва ли случайно са попаднали на такава служба – бащите и на двамата са били ченгета от външното разузнаване – работили са по чужбините, шпионирали са капитализма в полза на „мира и социализма”. Едва ли е случайно, че сега и двете деца на „разузнавачи” пак отиват на мисия в Брюксел.

А кой работи в сегашния протокол на Президентството? Дали не са децата на ония „протоколчици” от Живковото време, които подреждаха кой до кого да застане на трибуната върху мавзолея по време на манифестация? Същите „протоколчици” наредиха в онова време името на Людмила Живкова сред имената на Левски и Ботев в списъка на героите, загинали за България. И Людмила се споменаваше като герой на 2 юни.

Протоколът на Президентството има основания да нареди своя работодател-генерал най-отпред, когато става дума за Деня на авиацията или за Гергьовден – празника на военните.

Но когато е за културен празник и за шествие, хубаво е участниците да се редят не по протокол, а по култура…

Ама Протоколът на Президентството не е назначаван по култура, а по други критерии.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.