МИХАИЛ МИШКОВЕД, в. "Стършел"

Ректорът на Софийския университет професор Атанас Герджиков реагира остро на станалото по време на шествието за 24 май. Тогава политиците се наредиха най-отпред, вместо да дадат път на духовните водачи – професори, културни и научни дейци. „Безобразието се превръща в традиция!” – възропта професорът в словото си.

Снимките от събитието показват кои са начело на „безобразието” – президентът Радев, вицепрезидентката Йотова, кметът на София Фандъкова, трима министри – на културата, на образованието и на външните работи… До тях се пъчи и опозиционерката, културтрегерка от „Електроимпекс” и „Булгартабак“, Корнелия Нинова.

Думите на Ректора изглежда постреснаха обществото, та в някои медии се появиха обяснения и оправдания – преди две години Протоколът на Президентството наредил такъв да е редът на шествието – политиците отпред, останалите – по-назад.

Що за служба е този Протокол и кой служи там?

Знаем какви съветници си назначи самият Радев – червените остриета Елена Йончева и Иво Христов му бяха най-близките хора. Едва ли случайно са попаднали на такава служба – бащите и на двамата са били ченгета от външното разузнаване – работили са по чужбините, шпионирали са капитализма в полза на „мира и социализма”. Едва ли е случайно, че сега и двете деца на „разузнавачи” пак отиват на мисия в Брюксел.

А кой работи в сегашния протокол на Президентството? Дали не са децата на ония „протоколчици” от Живковото време, които подреждаха кой до кого да застане на трибуната върху мавзолея по време на манифестация? Същите „протоколчици” наредиха в онова време името на Людмила Живкова сред имената на Левски и Ботев в списъка на героите, загинали за България. И Людмила се споменаваше като герой на 2 юни.

Протоколът на Президентството има основания да нареди своя работодател-генерал най-отпред, когато става дума за Деня на авиацията или за Гергьовден – празника на военните.

Но когато е за културен празник и за шествие, хубаво е участниците да се редят не по протокол, а по култура…

Ама Протоколът на Президентството не е назначаван по култура, а по други критерии.

 

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.