МИХАИЛ МИШКОВЕД, в. "Стършел"

Ректорът на Софийския университет професор Атанас Герджиков реагира остро на станалото по време на шествието за 24 май. Тогава политиците се наредиха най-отпред, вместо да дадат път на духовните водачи – професори, културни и научни дейци. „Безобразието се превръща в традиция!” – възропта професорът в словото си.

Снимките от събитието показват кои са начело на „безобразието” – президентът Радев, вицепрезидентката Йотова, кметът на София Фандъкова, трима министри – на културата, на образованието и на външните работи… До тях се пъчи и опозиционерката, културтрегерка от „Електроимпекс” и „Булгартабак“, Корнелия Нинова.

Думите на Ректора изглежда постреснаха обществото, та в някои медии се появиха обяснения и оправдания – преди две години Протоколът на Президентството наредил такъв да е редът на шествието – политиците отпред, останалите – по-назад.

Що за служба е този Протокол и кой служи там?

Знаем какви съветници си назначи самият Радев – червените остриета Елена Йончева и Иво Христов му бяха най-близките хора. Едва ли случайно са попаднали на такава служба – бащите и на двамата са били ченгета от външното разузнаване – работили са по чужбините, шпионирали са капитализма в полза на „мира и социализма”. Едва ли е случайно, че сега и двете деца на „разузнавачи” пак отиват на мисия в Брюксел.

А кой работи в сегашния протокол на Президентството? Дали не са децата на ония „протоколчици” от Живковото време, които подреждаха кой до кого да застане на трибуната върху мавзолея по време на манифестация? Същите „протоколчици” наредиха в онова време името на Людмила Живкова сред имената на Левски и Ботев в списъка на героите, загинали за България. И Людмила се споменаваше като герой на 2 юни.

Протоколът на Президентството има основания да нареди своя работодател-генерал най-отпред, когато става дума за Деня на авиацията или за Гергьовден – празника на военните.

Но когато е за културен празник и за шествие, хубаво е участниците да се редят не по протокол, а по култура…

Ама Протоколът на Президентството не е назначаван по култура, а по други критерии.

 

 

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...