МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди време срещнах един познат, който работи в Министерството на културата – чиновник на средно ниво. „Вие, писателите, трябва да искате субсидия от министерството – каза ми. – Както дават милиони на кинаджиите, на театрите и на оркестрите”…

Възразих му, че не е нужно. Според мен държавата не трябва да помага на писателите, по важното е да не им пречи… Помня времената, когато социалистическата държава много, даже прекалено, се грижеше за българските писатели – поддържаше им почивните станции, строеше им ведомствен блок с апартаменти, раздаваше на някои сериозни суми (наречени контрактации) само срещу идея за книга… Писателите имаха редица привилегии – ако ги приемат за членове на единствения Съюз (СБП), им се признава висше образование, могат да разчитат на ведомствен зъболекар, а и на котлова храна – имаха си собствен стол за хранене с намаление. Даже се разказваше случаят с един, който щом научил, че е приет в Съюза, звъннал на жена си да не готви за обяд, защото вече имат правото да обядват в стола…

Така българските писатели ставаха послушни и пишеха послушно като съветските и севернокорейските си колеги. Вярно, авторите бяха сити, но нали знаете епиграмата за сития търбух – не само за наука, и за литература бе глух… Повечето книги бяха угодни на режима, в стил соцреализъм – с положителни герои комунисти и работници… Така дори добри писатели влизаха в „капана” – появяваха се „поръчкови” романи – например „Всички и никой” на Радичков с главен герой милиционер, роман, писан по задание от МВР. Днес никой няма да го прочете, както няма да прочете романите на Ст. Ц. Даскалов и Андрей Гуляшки, „Нощем с белите коне” от Павел Вежинов или „кримките” на Богомил Райнов с главен герой соцразузнавачът Емил Боев… Цялата тази книжнина, награждавана с Димитровски награди и държавни отличия, печатана в големи тиражи и плащана с щедри хонорари, днес се оказва вторична суровина… Социализмът бе „златен век на българската каканижнина” – по епиграмата на поета Марко Ганчев. А повечето писатели - верни слуги на Живков. Поетът Любомир Левчев, от висотата на председател на СБП, бе направил „любовно признание” на Тодор Правешки: „Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!”…

Днес е друго - има не един, а пет-шест съюза на писателите…

Ако се съберат общо, всичките им организирани членове сигурно ще стигнат до 2000… А пък книгите излизат в тираж най-много 500 бройки. Което означава, че на един читател се падат по 4-ма писатели. И е по-естествено да се казва не ”писателят еди-кой си имаше среща с читатели”, а „читателят еди-кой си имаше среща със своите 4-ма писатели”…

Тоест, и без държавна подкрепа писателите се множат… Щом паднаха идеологическите и цензурни бариери, вече всеки може да издаде книга и да се нарече „писател”. Дори и да има нужните средства, Министерството на културата как да подкрепи всички пишещи: на какъв принцип? Винаги ще се намерят недоволни, винаги ще има някои, които се „уреждат” за сметка на други…

В повечето европейски страни са намерили начини – поощряват родната си литература с нисък или нулев ДДС. В България този данък върху книгите е един от най-високите в Европа – 20 на сто. За намаляването му се говори от десетилетия – има десетки обещания, най-вече преди избори. След като ги изберат, политиците забравят за книгите - те книги не купуват, а и не четат – неслучайно нашият троен премиер си спомня само, че е разгръщал „Винету” в детските си години.

В някои европейски страни съществува система за държавна субсидия на писателите – първо се отпускат пари на библиотеките, за да купуват всяка книга на местните автори. После с компютърна система се следи кои заглавия се взимат най-често от библиотеките, а на авторите върху това се плащат права – някаква сума годишно се разпределя на четените писатели. Такава система е сравнително справедлива и стимулира местните писатели за сметка на преводната литература…

Може ли това да стане и у нас? Сигурно може, но трябва да се тръгне от по-далече… От повишаване на бюджета на Министерството на културата – от край време то си е под един процент от брутния продукт… Който и да дойде на власт, все не го вдига.

По принцип всяка година в бюджета на министерството има заложени пари за финансиране на библиотеките – за купуване на нови български книги. Въпреки протестите на издателствата тези средства се икономисват и се пренасочват за други цели.

Така българската книга е оставена на произвола… Което, погледнато от друга страна, може би е добре - днес държавата и партиите поне не искат от автора да ги обича и да ги възхвалява срещу хонорар.

Но ако искат да помогнат на родния писател и на родната култура, институциите имат още един начин – да се преборят с пиратските сайтове. Твърде много станаха сайтовете, които качват всяка новоизлязла книга без съгласието на автора и без да плащат авторски права… Случвало ми се е познати да ме питат: „Откъде да си сваля твоята книга, нали я има в интернет?”…

Иде ми да им отвърна: „Абе, сваляйте мадами, сваляйте правителства, ама книги недейте…! Че аз мога ли да сваля без пари кило сирене от рафта в магазина?”

Ама само махам с ръка… То у нас кое ли ни е наред, та и това…

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…