МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

На другия ден след избора на Доналд Тръмп в Щатите си пуснах българското радио – програма „Хоризонт”, обедното „12 плюс 3”. И чух един гъгнив гласец да нарежда, че сега първата работа на България е да отмени санкциите срещу Русия, без да пита европейските си партньори. Това можел да го направи дори Бойко Борисов като премиер. Но друг наш генерал (явно се намекваше за още неизбрания нов президент) можел да отиде към втората важна крачка – да извади България от НАТО. И най-после, продължаваше да гъгне гласецът, ясно трябва да се каже, че страната ни е част от Евразия, а не принадлежи на Атлантика... В Евразия е нашето естествено място и ние ще си идем на мястото – така завърши интервюто в „12 плюс 3” с водещ, познайте кой?

Познахте от първия път - оня с фамилията на руската река.

А неговият събеседник се оказа не друг, а Валентин Вацев – представен за учен-политолог, човек с вид на язваджия и разсъдък на рубладжия. Помним го добре – дългогодишен преподавател в ковачницата за партийни кадри АОНСУ, той беше идеологът на БСП по времето на Виденов. След като съсипаха страната и народът ги изгони с камъни от парламента, даже партията-майка би шута на Вацев от хранилката на „Позитано”. Според справка в интернет днес бившият аонсувец станал европеист – преподавал геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Направо да кажеш „Пу!” на такива преподаватели в ПУ! Европеист и половина - тръгнал да изкарва България от Европа и да я присъединава към Евразия! На това ли учи студентите си? Тогава специалността му трябва да се нарича „евразийстика” или направо „ПУтинизъм”.

Заради такива преподаватели – идеологически динозаври, българите масово изпращат децата си да учат в чужбина. Аз също ще пратя моите деца навън, каквото и да ми струва – никога не бих ги записал в наш университет. Никак не ми се ще тук да им промиват мозъците вацевци и нему подобни геополитици-рубльовци.

Интересно, че и позитанците мислят като мен – и те пращат децата си в западни университети. Да сте чули бесепар от ръководството на партията да си е пратил наследника да учи в Москва? Къде е синът на другарката Корнелия Нинова – в Калифорния... Не е записан нито в ПУ, нито в Европейския колеж по икономика, където да черпи знания от лекциите на Валентин Вацев...

Изборът на Тръмп в Щатите подейства като допинг на иначе скапалите се червенотиквеници. Кой знае защо те видяха в ексцентричния милионер надежда. И се размечтаха за „нова Ялта”. Представят си как двамата големи, Тръмп и Путин, се срещат и драскат на салфетка ново разпределение на света...

И тази салфетка като вълшебно килимче понася България напред към миналото - в зоната на руското влияние.

Но знаем, че историята не се повтаря – само като фарс...

Истинският фарс ще стане, ако новоизбраният наш президент, бивш летец и натовски генерал, вземе да върти държавния щурвал на изток.

Западните информационни агенции вече предупредиха, че е „човекът на Москва”.

Окаже ли се наистина такъв, покрай президента си летец и народът масово ще литне от „терминала” - ама на запад.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...