МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

От началото на годината почна да се напъва планината ГЕРБ, напъва се и пъшка в родилни мъки – ха днес да кажат името на кандидат- президента си, ха утре - и накрая планината роди... Цецка.

Госпожа Цачева, председателката на парламента, политик с харизма на сух хляб, с излъчване на заводски партиен секретар и с привлекателна визия на тетка с цедка, ще ни става „майка на нацията”.

Сега, в сезона на туршиите, вместо да реди рязана капия в буркани, което сигурно повече ще й отива, г-жа Цачева се впуска в президентската надпревара.

По телевизията веднага показаха нейна двойничка – жена от село Труд, Пловдивско. Приликата бе толкова голяма, че съдията Георги Марков объркал жената пред студиото с истинската Цецка и й пожелал успех в изборите.

На екрана видяхме една физическа двойничка, а сигурно е, че интелектуалните двойнички на г-жа Цачева са хиляди. Не е трудно да си Цецка в днешно време, времето е на посредствените и на послушните.

Съпартийците на кандидатката тръгнаха да я разхвалват, че била честен човек, душата на компанията и добра майка. Това достатъчно ли е за един президент? Добрите майки у нас сигурно са четири милиона, пази Боже, ако всяка тръгне да става и „майка на нацията”.

Никой не се сети да нарече Цецка Цачева личност. Че как да се сети... Такава личност не сме забелязали и през двата мандата, когато въпросната госпожа председателстваше парламента. През своето председателство тя бе верен слуга на лидера си – никога не влезе в спор с него. А поводи имаше десетки – всеки път, когато Бойко Борисов се поставяше над парламента. Нито веднаж г-жа Цачева не събра кураж да му напомни, че републиката ни е парламентарна и премиер-министърът е подчинен на депутатите.

Като знаем каква беше Цецка в Народното събрание, можем да си представим каква ще е и на „Дондуков” 2 – вярна и удобна на лидера си. Можем да си я представим и как ще изглежда на международната сцена – до Хилъри, до английската кралица или до Путин.

Впрочем, какъв чужд език говори кандидат-президентката? На български сме я чували – говори с езика на клишето. По-прецизен тест за нейната интелигентност не е нужен.

Божидар Димитров, удобният слагач на властта, побърза да обяви Цецка Цачева за победител още на първи тур. Имала авторитет сред народа.

А народът побърза да измисли виц – в деня, в който парламентът прие закон за бурките, се пусна, че бурката е забранена за всички жени, само за Цецка Цачева ще е задължителна.

ГЕРБ мълчаха до последно, уверени в партийната си сила. Че и магаре да предложат, ще бъде избрано. Кандидатът вече е факт, сега е ред на избирателя да доказва, че не е магаре. Иначе ще си получи Цецката, която заслужава. Или пък генерала-авиатор...

А какво ли ще избираме, ако на балотажа стигнат двамата? 

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     

    Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

Иво Андрич, югославски писател, роден на 9 октомври преди 134 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...