Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

По времето, когато според рекламите нищо не било като сега, професионалният празник означаваше само едно – ешмедеме на дълга маса с лимонадени шишета, пълни с ракия, дамаджани с вино и нещо печено по средата. Речи, песни, танци и натискане на почерпени колежки по дансинга и в храстите.

По наше време професионалният празник е просто повод да се вдигне малко шум, че има и такава професия и заплатите са є малки.

Миналата седмица се оказа, че поредните малки заплати са на полицаите, парите били толкова малко, че според синдикатите служителите в МВР си купували сами униформите, обувките, консумативите (като лаици, предполагаме – патрони и онова, черното, дето го мажат за отпечатъци), дори и белезниците.

Перверзното подсъзнание веднага ще си представи полицай със закачени на колана пухкави розови белезници, купени от сексшопа, защото истинските са разграбени от колегите му, но ние не сме хора, които се подиграват на недоимъка.

Само недоумяваме как при бюджет от милиард и триста милиона и дарения за милиони, пари дори за белезници няма! Бюджетите на силовите министерства крият своите малки тайни, но все пак – да пратиш полицай да бори пре­стъпността на своя сметка ни иде малко отгоре.

Протестът е насрочен за 5 юли – професионалния празник на МВР. Стара практика на българските правителства е като няма пари – да подаряват празници. По няколко почивни дни – за Коледа, за Великден, за националните празници…

Е, дойде време да им се връща тъпкано – синдикатите на полицаите обявиха, че ако полицейските заплати не се вдигнат с двайсет процента, щели да протестират на всичките си празници до края на годината.

Като поглед­нахме календара – очевидно бюджетът на МВР-то винаги е бил недостатъчен, та с течение на годините са им се натрупали толкова много празници, че само до края на годината си имат цели пет! Един – на цялото МВР, друг – само на полицията, трети – на пожарникарите, четвърти – на жандармерията, пети – на граничната полиция…

Много празник, много нещо! Ако погледнем календара с празниците на разните професии – направо човек да се хване за главата! Нито ден без празник – тъй ще дойде работата. Дотам, че сред празниците на професиите, свързани със сигурността, е вкаран дори Трифон Зарезан!

Тогава е студено и има за пиене, но ако и след това заплатите не са увеличени, може да се протестира на Свети Исидор – 4 април.

Какво общо има католическият светия с националната сигурност ли? Елементарно – той бил обявен за покровител на интернет! А във вътрешното министерство май само занимаващите се с киберпрестъпления са останали без професионален празник. Е, както през другите дни полицаи в цивилни дрехи ще се разхождат по пешеходните пътеки, за да блокират законно движението, така и киберполицаите през април могат протестно да хакнат един-два правителствени сайта. Като ще си правим сечено – да си го правим на високо технологично ниво, стига с тия цигари по градинките и ковчези пред парламента!

Ако синдикатите приемат идеи – ето още една – как да се обединят два празника в един общ протест за по-високи заплати на некорумпираните, разчитащите само на едната заплата държавни служители: два дни по-късно е 7 юли, професионалният празник на митничарите! Тях вече направо живи да ги оплаче човек с мижавите им заплати от по шестстотин лева – по-малки даже от полицейските!

И като се започне един безкраен протестен празник – оттук – до края на света… Или – поне на бюджета.

 

 

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин