Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

По времето, когато според рекламите нищо не било като сега, професионалният празник означаваше само едно – ешмедеме на дълга маса с лимонадени шишета, пълни с ракия, дамаджани с вино и нещо печено по средата. Речи, песни, танци и натискане на почерпени колежки по дансинга и в храстите.

По наше време професионалният празник е просто повод да се вдигне малко шум, че има и такава професия и заплатите са є малки.

Миналата седмица се оказа, че поредните малки заплати са на полицаите, парите били толкова малко, че според синдикатите служителите в МВР си купували сами униформите, обувките, консумативите (като лаици, предполагаме – патрони и онова, черното, дето го мажат за отпечатъци), дори и белезниците.

Перверзното подсъзнание веднага ще си представи полицай със закачени на колана пухкави розови белезници, купени от сексшопа, защото истинските са разграбени от колегите му, но ние не сме хора, които се подиграват на недоимъка.

Само недоумяваме как при бюджет от милиард и триста милиона и дарения за милиони, пари дори за белезници няма! Бюджетите на силовите министерства крият своите малки тайни, но все пак – да пратиш полицай да бори пре­стъпността на своя сметка ни иде малко отгоре.

Протестът е насрочен за 5 юли – професионалния празник на МВР. Стара практика на българските правителства е като няма пари – да подаряват празници. По няколко почивни дни – за Коледа, за Великден, за националните празници…

Е, дойде време да им се връща тъпкано – синдикатите на полицаите обявиха, че ако полицейските заплати не се вдигнат с двайсет процента, щели да протестират на всичките си празници до края на годината.

Като поглед­нахме календара – очевидно бюджетът на МВР-то винаги е бил недостатъчен, та с течение на годините са им се натрупали толкова много празници, че само до края на годината си имат цели пет! Един – на цялото МВР, друг – само на полицията, трети – на пожарникарите, четвърти – на жандармерията, пети – на граничната полиция…

Много празник, много нещо! Ако погледнем календара с празниците на разните професии – направо човек да се хване за главата! Нито ден без празник – тъй ще дойде работата. Дотам, че сред празниците на професиите, свързани със сигурността, е вкаран дори Трифон Зарезан!

Тогава е студено и има за пиене, но ако и след това заплатите не са увеличени, може да се протестира на Свети Исидор – 4 април.

Какво общо има католическият светия с националната сигурност ли? Елементарно – той бил обявен за покровител на интернет! А във вътрешното министерство май само занимаващите се с киберпрестъпления са останали без професионален празник. Е, както през другите дни полицаи в цивилни дрехи ще се разхождат по пешеходните пътеки, за да блокират законно движението, така и киберполицаите през април могат протестно да хакнат един-два правителствени сайта. Като ще си правим сечено – да си го правим на високо технологично ниво, стига с тия цигари по градинките и ковчези пред парламента!

Ако синдикатите приемат идеи – ето още една – как да се обединят два празника в един общ протест за по-високи заплати на некорумпираните, разчитащите само на едната заплата държавни служители: два дни по-късно е 7 юли, професионалният празник на митничарите! Тях вече направо живи да ги оплаче човек с мижавите им заплати от по шестстотин лева – по-малки даже от полицейските!

И като се започне един безкраен протестен празник – оттук – до края на света… Или – поне на бюджета.

 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си