Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

По времето, когато според рекламите нищо не било като сега, професионалният празник означаваше само едно – ешмедеме на дълга маса с лимонадени шишета, пълни с ракия, дамаджани с вино и нещо печено по средата. Речи, песни, танци и натискане на почерпени колежки по дансинга и в храстите.

По наше време професионалният празник е просто повод да се вдигне малко шум, че има и такава професия и заплатите са є малки.

Миналата седмица се оказа, че поредните малки заплати са на полицаите, парите били толкова малко, че според синдикатите служителите в МВР си купували сами униформите, обувките, консумативите (като лаици, предполагаме – патрони и онова, черното, дето го мажат за отпечатъци), дори и белезниците.

Перверзното подсъзнание веднага ще си представи полицай със закачени на колана пухкави розови белезници, купени от сексшопа, защото истинските са разграбени от колегите му, но ние не сме хора, които се подиграват на недоимъка.

Само недоумяваме как при бюджет от милиард и триста милиона и дарения за милиони, пари дори за белезници няма! Бюджетите на силовите министерства крият своите малки тайни, но все пак – да пратиш полицай да бори пре­стъпността на своя сметка ни иде малко отгоре.

Протестът е насрочен за 5 юли – професионалния празник на МВР. Стара практика на българските правителства е като няма пари – да подаряват празници. По няколко почивни дни – за Коледа, за Великден, за националните празници…

Е, дойде време да им се връща тъпкано – синдикатите на полицаите обявиха, че ако полицейските заплати не се вдигнат с двайсет процента, щели да протестират на всичките си празници до края на годината.

Като поглед­нахме календара – очевидно бюджетът на МВР-то винаги е бил недостатъчен, та с течение на годините са им се натрупали толкова много празници, че само до края на годината си имат цели пет! Един – на цялото МВР, друг – само на полицията, трети – на пожарникарите, четвърти – на жандармерията, пети – на граничната полиция…

Много празник, много нещо! Ако погледнем календара с празниците на разните професии – направо човек да се хване за главата! Нито ден без празник – тъй ще дойде работата. Дотам, че сред празниците на професиите, свързани със сигурността, е вкаран дори Трифон Зарезан!

Тогава е студено и има за пиене, но ако и след това заплатите не са увеличени, може да се протестира на Свети Исидор – 4 април.

Какво общо има католическият светия с националната сигурност ли? Елементарно – той бил обявен за покровител на интернет! А във вътрешното министерство май само занимаващите се с киберпрестъпления са останали без професионален празник. Е, както през другите дни полицаи в цивилни дрехи ще се разхождат по пешеходните пътеки, за да блокират законно движението, така и киберполицаите през април могат протестно да хакнат един-два правителствени сайта. Като ще си правим сечено – да си го правим на високо технологично ниво, стига с тия цигари по градинките и ковчези пред парламента!

Ако синдикатите приемат идеи – ето още една – как да се обединят два празника в един общ протест за по-високи заплати на некорумпираните, разчитащите само на едната заплата държавни служители: два дни по-късно е 7 юли, професионалният празник на митничарите! Тях вече направо живи да ги оплаче човек с мижавите им заплати от по шестстотин лева – по-малки даже от полицейските!

И като се започне един безкраен протестен празник – оттук – до края на света… Или – поне на бюджета.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие“.

Джеймс Джойс, ирландски писател, роден на 2 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята