Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Виждали сме го в цирка – вкарват човек в кутия, разрязват го с трион, разместват двете парчета насам-натам, след което ги събират, покриват с шарена покривка, щракват с пръсти и човекът се появява жив и здрав, обикновено в най-задните редове на публиката.

На това му казват телепортация – тука го има, там го няма. И обратното, разбира се.

В цирка това е илюзия, в живия живот – истинско бедствие. Хора изчезват и се появяват на неочаквани места – биячи по магистралата изчезват и на тяхно място се явяват хора, които по времето на боя са били на хиляда километ­ра, осъдени изчезват необяснимо и още по-необяснимо как се появяват на други, по-топли места – в Дубай, например, през турската ни граница пиле не може да пре­хвръкне, освен ако не е с редовни ветеринарни документи, а на западната отнякъде се появяват хора, които никога не са били в България, но по някакво чудо са се телепортирали от Афгани­стан или от още по-далечно място. И когато ги питаме как са се озовали тук, обясняват нещо, но като не им знаем езика – не можем да ги разберем…

Няма научно обяснение защо на сръбската граница, където няма ограда, се залавят много повече телепортирани, отколкото на заградената. Намеците, че сръбските полицаи внимават повече кой се опитва да им влезе в държавата, отколкото нашите, можем да отхвърлим като необосновани научно – всички сме чували легенди за неподкупността на нашите пазители на реда и законността. Това, че на летището имаше някакви проблеми с преминаването на нелегални през специално гише за притежателите на фалшиви документи, само доказва, че подобни практики са щастливо изключение.

Явно някъде по света са открили тайната на летежната пудра на Хари Потър – вълшебното прахче, което те пренася навсякъде, където си поръчаш. А залавяните на сръбската граница просто са объркали името на дестинацията – случва се при притеснение или лошо произношение.

Но – затова си имаме вътрешно министерство, което покрай воденето на статистика за домашните обири и телефонни измами да проучва и странните природни явления.

Самият министър, изненадващо за мигрантите и подчинените си, се яви на границата, за да разбере като как така в страната никой не влиза, а сума ти народ напира да излезе.

И надлежно му показаха проблема – в струващата повече от сто милиона непристъпна ограда недобросъвестни граждани от чужде­странен произход били направили дупка, като нахално подпрели мрежата с клечка, та да не се убодат.

Дупката, както и клечката, предполагаме, са били строго охранявани, за да може да бъдат показвани при подобни внезапни проверки. Научно обяснение как две хиляди души са минали през тясното и бодливо място, без да бутнат клечката, няма.

Пазете зорко телепортационната дупка, момчета, един ден ще я превърнем в туристическа дестинация и сума ти пари ще паднат!

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...