Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Виждали сме го в цирка – вкарват човек в кутия, разрязват го с трион, разместват двете парчета насам-натам, след което ги събират, покриват с шарена покривка, щракват с пръсти и човекът се появява жив и здрав, обикновено в най-задните редове на публиката.

На това му казват телепортация – тука го има, там го няма. И обратното, разбира се.

В цирка това е илюзия, в живия живот – истинско бедствие. Хора изчезват и се появяват на неочаквани места – биячи по магистралата изчезват и на тяхно място се явяват хора, които по времето на боя са били на хиляда километ­ра, осъдени изчезват необяснимо и още по-необяснимо как се появяват на други, по-топли места – в Дубай, например, през турската ни граница пиле не може да пре­хвръкне, освен ако не е с редовни ветеринарни документи, а на западната отнякъде се появяват хора, които никога не са били в България, но по някакво чудо са се телепортирали от Афгани­стан или от още по-далечно място. И когато ги питаме как са се озовали тук, обясняват нещо, но като не им знаем езика – не можем да ги разберем…

Няма научно обяснение защо на сръбската граница, където няма ограда, се залавят много повече телепортирани, отколкото на заградената. Намеците, че сръбските полицаи внимават повече кой се опитва да им влезе в държавата, отколкото нашите, можем да отхвърлим като необосновани научно – всички сме чували легенди за неподкупността на нашите пазители на реда и законността. Това, че на летището имаше някакви проблеми с преминаването на нелегални през специално гише за притежателите на фалшиви документи, само доказва, че подобни практики са щастливо изключение.

Явно някъде по света са открили тайната на летежната пудра на Хари Потър – вълшебното прахче, което те пренася навсякъде, където си поръчаш. А залавяните на сръбската граница просто са объркали името на дестинацията – случва се при притеснение или лошо произношение.

Но – затова си имаме вътрешно министерство, което покрай воденето на статистика за домашните обири и телефонни измами да проучва и странните природни явления.

Самият министър, изненадващо за мигрантите и подчинените си, се яви на границата, за да разбере като как така в страната никой не влиза, а сума ти народ напира да излезе.

И надлежно му показаха проблема – в струващата повече от сто милиона непристъпна ограда недобросъвестни граждани от чужде­странен произход били направили дупка, като нахално подпрели мрежата с клечка, та да не се убодат.

Дупката, както и клечката, предполагаме, са били строго охранявани, за да може да бъдат показвани при подобни внезапни проверки. Научно обяснение как две хиляди души са минали през тясното и бодливо място, без да бутнат клечката, няма.

Пазете зорко телепортационната дупка, момчета, един ден ще я превърнем в туристическа дестинация и сума ти пари ще паднат!

 

 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 157 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.