Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Виждали сме го в цирка – вкарват човек в кутия, разрязват го с трион, разместват двете парчета насам-натам, след което ги събират, покриват с шарена покривка, щракват с пръсти и човекът се появява жив и здрав, обикновено в най-задните редове на публиката.

На това му казват телепортация – тука го има, там го няма. И обратното, разбира се.

В цирка това е илюзия, в живия живот – истинско бедствие. Хора изчезват и се появяват на неочаквани места – биячи по магистралата изчезват и на тяхно място се явяват хора, които по времето на боя са били на хиляда километ­ра, осъдени изчезват необяснимо и още по-необяснимо как се появяват на други, по-топли места – в Дубай, например, през турската ни граница пиле не може да пре­хвръкне, освен ако не е с редовни ветеринарни документи, а на западната отнякъде се появяват хора, които никога не са били в България, но по някакво чудо са се телепортирали от Афгани­стан или от още по-далечно място. И когато ги питаме как са се озовали тук, обясняват нещо, но като не им знаем езика – не можем да ги разберем…

Няма научно обяснение защо на сръбската граница, където няма ограда, се залавят много повече телепортирани, отколкото на заградената. Намеците, че сръбските полицаи внимават повече кой се опитва да им влезе в държавата, отколкото нашите, можем да отхвърлим като необосновани научно – всички сме чували легенди за неподкупността на нашите пазители на реда и законността. Това, че на летището имаше някакви проблеми с преминаването на нелегални през специално гише за притежателите на фалшиви документи, само доказва, че подобни практики са щастливо изключение.

Явно някъде по света са открили тайната на летежната пудра на Хари Потър – вълшебното прахче, което те пренася навсякъде, където си поръчаш. А залавяните на сръбската граница просто са объркали името на дестинацията – случва се при притеснение или лошо произношение.

Но – затова си имаме вътрешно министерство, което покрай воденето на статистика за домашните обири и телефонни измами да проучва и странните природни явления.

Самият министър, изненадващо за мигрантите и подчинените си, се яви на границата, за да разбере като как така в страната никой не влиза, а сума ти народ напира да излезе.

И надлежно му показаха проблема – в струващата повече от сто милиона непристъпна ограда недобросъвестни граждани от чужде­странен произход били направили дупка, като нахално подпрели мрежата с клечка, та да не се убодат.

Дупката, както и клечката, предполагаме, са били строго охранявани, за да може да бъдат показвани при подобни внезапни проверки. Научно обяснение как две хиляди души са минали през тясното и бодливо място, без да бутнат клечката, няма.

Пазете зорко телепортационната дупка, момчета, един ден ще я превърнем в туристическа дестинация и сума ти пари ще паднат!

 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си