Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Виждали сме го в цирка – вкарват човек в кутия, разрязват го с трион, разместват двете парчета насам-натам, след което ги събират, покриват с шарена покривка, щракват с пръсти и човекът се появява жив и здрав, обикновено в най-задните редове на публиката.

На това му казват телепортация – тука го има, там го няма. И обратното, разбира се.

В цирка това е илюзия, в живия живот – истинско бедствие. Хора изчезват и се появяват на неочаквани места – биячи по магистралата изчезват и на тяхно място се явяват хора, които по времето на боя са били на хиляда километ­ра, осъдени изчезват необяснимо и още по-необяснимо как се появяват на други, по-топли места – в Дубай, например, през турската ни граница пиле не може да пре­хвръкне, освен ако не е с редовни ветеринарни документи, а на западната отнякъде се появяват хора, които никога не са били в България, но по някакво чудо са се телепортирали от Афгани­стан или от още по-далечно място. И когато ги питаме как са се озовали тук, обясняват нещо, но като не им знаем езика – не можем да ги разберем…

Няма научно обяснение защо на сръбската граница, където няма ограда, се залавят много повече телепортирани, отколкото на заградената. Намеците, че сръбските полицаи внимават повече кой се опитва да им влезе в държавата, отколкото нашите, можем да отхвърлим като необосновани научно – всички сме чували легенди за неподкупността на нашите пазители на реда и законността. Това, че на летището имаше някакви проблеми с преминаването на нелегални през специално гише за притежателите на фалшиви документи, само доказва, че подобни практики са щастливо изключение.

Явно някъде по света са открили тайната на летежната пудра на Хари Потър – вълшебното прахче, което те пренася навсякъде, където си поръчаш. А залавяните на сръбската граница просто са объркали името на дестинацията – случва се при притеснение или лошо произношение.

Но – затова си имаме вътрешно министерство, което покрай воденето на статистика за домашните обири и телефонни измами да проучва и странните природни явления.

Самият министър, изненадващо за мигрантите и подчинените си, се яви на границата, за да разбере като как така в страната никой не влиза, а сума ти народ напира да излезе.

И надлежно му показаха проблема – в струващата повече от сто милиона непристъпна ограда недобросъвестни граждани от чужде­странен произход били направили дупка, като нахално подпрели мрежата с клечка, та да не се убодат.

Дупката, както и клечката, предполагаме, са били строго охранявани, за да може да бъдат показвани при подобни внезапни проверки. Научно обяснение как две хиляди души са минали през тясното и бодливо място, без да бутнат клечката, няма.

Пазете зорко телепортационната дупка, момчета, един ден ще я превърнем в туристическа дестинация и сума ти пари ще паднат!

 

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.