Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Виждали сме го в цирка – вкарват човек в кутия, разрязват го с трион, разместват двете парчета насам-натам, след което ги събират, покриват с шарена покривка, щракват с пръсти и човекът се появява жив и здрав, обикновено в най-задните редове на публиката.

На това му казват телепортация – тука го има, там го няма. И обратното, разбира се.

В цирка това е илюзия, в живия живот – истинско бедствие. Хора изчезват и се появяват на неочаквани места – биячи по магистралата изчезват и на тяхно място се явяват хора, които по времето на боя са били на хиляда километ­ра, осъдени изчезват необяснимо и още по-необяснимо как се появяват на други, по-топли места – в Дубай, например, през турската ни граница пиле не може да пре­хвръкне, освен ако не е с редовни ветеринарни документи, а на западната отнякъде се появяват хора, които никога не са били в България, но по някакво чудо са се телепортирали от Афгани­стан или от още по-далечно място. И когато ги питаме как са се озовали тук, обясняват нещо, но като не им знаем езика – не можем да ги разберем…

Няма научно обяснение защо на сръбската граница, където няма ограда, се залавят много повече телепортирани, отколкото на заградената. Намеците, че сръбските полицаи внимават повече кой се опитва да им влезе в държавата, отколкото нашите, можем да отхвърлим като необосновани научно – всички сме чували легенди за неподкупността на нашите пазители на реда и законността. Това, че на летището имаше някакви проблеми с преминаването на нелегални през специално гише за притежателите на фалшиви документи, само доказва, че подобни практики са щастливо изключение.

Явно някъде по света са открили тайната на летежната пудра на Хари Потър – вълшебното прахче, което те пренася навсякъде, където си поръчаш. А залавяните на сръбската граница просто са объркали името на дестинацията – случва се при притеснение или лошо произношение.

Но – затова си имаме вътрешно министерство, което покрай воденето на статистика за домашните обири и телефонни измами да проучва и странните природни явления.

Самият министър, изненадващо за мигрантите и подчинените си, се яви на границата, за да разбере като как така в страната никой не влиза, а сума ти народ напира да излезе.

И надлежно му показаха проблема – в струващата повече от сто милиона непристъпна ограда недобросъвестни граждани от чужде­странен произход били направили дупка, като нахално подпрели мрежата с клечка, та да не се убодат.

Дупката, както и клечката, предполагаме, са били строго охранявани, за да може да бъдат показвани при подобни внезапни проверки. Научно обяснение как две хиляди души са минали през тясното и бодливо място, без да бутнат клечката, няма.

Пазете зорко телепортационната дупка, момчета, един ден ще я превърнем в туристическа дестинация и сума ти пари ще паднат!

 

 

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.