МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „СТЪРШЕЛ“
Преди повече от трийсет години с още няколко стършела бяхме на гости в дома на Мистър Сенко. Известният илюзионист бе вече възрастен, но ни разигра някои от своите фокуси - свали ни часовниците, прибра ни портфейлите, май и на някого наряза вратовръзката. Изведнъж, сред смях и ръкопляскания, реши да ни покаже нещо съвсем сериозно. От един шкаф извади стар брой на „Държавен вестник” - от 1949 г. Там, покрай останалите укази и закони, имаше и закон специално за него. Беше нещо такова: „На Мистър Сенко и неговите асистенти да се удържа данък общ доход в размер на…” Размера съм го забравил, но факта го помня – тогава видях с очите си един юридически абсурд: закон, написан специално за един човек. С името на човека.
- Такъв правен фокус аз не мога да направя! – каза Мистър Сенко. – Това е само за „Стършел”!
Не можеше да го напишем, разбира се – тогава такива неща не излизаха. Държавата не беше правова, а социалистическа. Всичко се вършеше в името на човека. Знаехме и името на човека.
Сега, трийсет години по-късно, уж живеем в европейска държава. Правова, с върховенство на закона. А Брюксел ни наблюдава какви закони се приемат и как се изпълняват.
Имаме подготвени юристи и какви ли не съдилища, на какви ли не инстанции. Имаме демократична Конституция и Конституционен съд – да възпира всяко нарушение на основния закон.
И въпреки това сме на път да се върнем в 1949 - към комунистическото законодателство. Под мъдрото ръководство на дясната партия ГЕРБ, горд член на Европейската народна партия.
Там, в дясната партия ГЕРБ, замислиха закон за отделни хора. Това е основната идея на готвения проект за разследване на приватизацията. Въпреки изтеклата давност да се търси отговорност за продадени предприятия на една или на друга цена – неща, които са ставали преди повече от двайсет години.
Ясно е намерението – да се ударят неудобните на ГЕРБ – от една страна седящата вляво Корнелия Нинова, участвала в приватизацията на „Техноимпекс”. От друга, хората от десницата – бизнесменът Иво Прокопиев или бившия премиер Иван Костов.
И да се вдигне пушилка, че нещо се прави. За да не личи, че в третия си мандат правителството на Бойко Борисов (в патриотична компания) забатачва държавата с некадърността си.
Сега управляващите илюзионисти вадят от цилиндъра зайчето на приватизацията. И щели да го осъдят за миналите му престъпления.
Изтъркан фокус, на който едва ли някой ще повярва.
Професионалистите – юристи и икономисти, се смеят на такъв бъдещ закон. Те обясняват абсурдността му. За нормалните хора също е ясно, че такова „връщане на лентата” не може да има.
И всичките приказки за „несправедливата приватизация” са в стил „лаене на аба” – народна поговорка, която подиграва кучето, напразно лаещо по закачена на ограда дреха.
Вместо сега да лаят със задна дата, държавните органи трябваше да са си на мястото, когато се вършеха сделките – с масовата и касовата приватизация. Къде беше тогава прокуратурата на Филчев и на Борис Велчев? Където е сега и тази на Цацаров – по-близо до политиците и до поръчките им, отколкото до закона.
Не е ясно дали ще се стигне до конституционни поправки, които да осигурят ровенето в сделки с двайсетгодишна давност.
Но едно е сигурно: знакът за пред Европа и света не е добър. И чуждите инвеститори много ще си помислят дали да влагат парите си в България, страната, в която закони могат да се правят срещу един човек или една фирма, в услуга на група хора или една партия.
