МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
Наскоро чух следния разговор – двама прилични граждани в пенсионна възраст се хвалеха колко евтино са почивали на нашето море – в Созопол и в Китен. Единият плащал за нощувка (за него и жена му) 10 лева на вечер, другият – 8 (пак за двама). Първият пил кафе за 30 ст., вторият – за 16 ст. (с включено пакетче захар, сметана и бъркалка). Единият обядвал за около 5 лева, другият – за 3. 100 грама поморийска ракия в барчето на първия я давали за 2,40, при втория – за 1,60.
Къде днес се случват такива чудеса, освен в приказките?
Може да не знаете, но ги има и в живота. В живота на ведомствата – горните примери са от почивните станции на МВР. Както и в базите на останалите тайни и спецслужби – НСО, НСС, ДАНС-МАНС – все тайни и спецместенца за летен романс на отбрани кадри.
Ведомствената евтиния не е само за действащите служители, а и за пенсионерите от тия служби. Даже някъде пенсионираните меверейци имали право ходят по два пъти годишно – през юни и септември. Имало и регламентирани смени – някъде по десет, някъде по четиринайсет дни.
Чел съм много криминални романи – в нито един не си спомням някой полицейски инспектор да почива във ведомствена станция на управлението. Представяте ли си инспектор Мегре от романите на Жорж Сименон под чадъра в станцията на Белгийското МВР в Остенде?
Гледал съм много криминални филми – как пък никой полицай не спомена, че ходи на море с карта за почивка. Например героят на Брус Уилис („Умирай трудно”), след като е натръшкал отряд терористи, да предложи на жена си да летуват в станцията на Нюйоркската полиция в Маями. Даже инспектор Макгарет от специалния отряд „Хавай 5-0” не си позволява да мечтае за ведомствена вила на Хонулулу, където пържолата е 2,40 долара, а бирата 80 цента.
Ведомствените станции бяха рожби на социализма. Някои носталгици може още да въздишат по тогавашната евтина порция в столовата, но на нормалните хора е ясно, че порциите на бюджетните ведомства ги плащаме всички ние – от джоба си.
У нас служителите на МВР и специалните служби продължават да си живеят като при социализма – евтино, весело и безметежно. Всяка година бюджетът на вътрешното министерство расте и стигна вече 1 милиард и 200 млн. За да се хареса на стачкуващите полицаи, премиерът им отпусна с широка ръка още 100 милиона.
Освен евтината почивка не са малко и останалите социални придобивки и бонуси на полицаи и чиновници от МВР и спецслужбите – ранно пенсиониране, двайсет заплати при пенсия, осигуровки, пари за дрехи и транспорт…
И какво получава обществото в замяна?
Бум на битовата престъпност – МВР не може да се справи с крадци и разбойници по села и градове. Стигна се до „Гражданино, защити се сам!” – платен абонамент при частните охранителни фирми. Неслучайно армията от частни охранители става все по-многобройна, защото полицията е все по-негодна.
Провалилият се вот на недоверие към правителството на тема „сигурност”, поискан от БСП в парламента, беше напълно логичен и имаше своите основания. Само че не тази партия трябва да лее сълзи за „сигурността на гражданите” – точно БСП роди организираната престъпност. И по време на нейните управления през годините на прехода бе отлагано реформирането на МВР. Затова и до днес там е жив духът на социализма.
Вотът все пак предизвика вътрешният министър Радев да заговори за реформи и за подготовка на някакъв нов закон за МВР.
Нов закон – нов късмет, но дали ще донесе нужните промени?
Ще следим ценоразписа във ведомствената столова: ако пържолата остане два лева, а спането в почивната станция на морето – 10, значи реформите пак се отлагат.
За никога.
