МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.

Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.

За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.

А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.

За българина „всички са маскари”.

Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.

Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:

- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.

- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...

- Все едно... – махна с ръка юристът.

Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.

Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.

Не, не всички са маскари!

Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.

За тях идете да гласувате!

Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.