РУМЕН БЕЛЧЕВ, в.“Стършел“

Стават и такива работи – като в стария скеч на Парцалев – видял ловецът мечка и с едната ръка хванал пушката, с другата – ножа, с третата… Момент – рекли му, каква трета ръка?

Ами – отвърнал ловецът, то си е напрежение, нямаш време да си броиш ръцете!

В напрегнатата предизборна седмица човек наистина можеше да се обърка. Шамар оттук, текме оттам, псувни всякакви – бъди позитивен, ако можеш!

Само един го можа – знаете кой, у нас само той може всичко. Цитиран от „ТРУД”, премиерът направи откритие в зърнопроизводството – „Златни дъждове паднаха в Добруджа и спасиха реколтата, житото стана по метър и половина”… Грешка, разбира се, пшеницата не е канабис, та да расте чак толкова, но в борбата и грешките помагат!

Малка грешчица допуска и „УИКЕНД” – коректорска, надяваме се, в статия на проф. Вучков – след като заклеймява лицемерните безбожници, правещи се свръхнабожни, той споделя, че „Аз лично съм благодарен, че има християнска църва, за да влизам в нея и мълчаливо да се покланям пред скъпите ми поклонници”… Поклонници професорът има много – е, както се пее в църквите – радвайте се!

„ТЕЛЕГРАФ” е сериозно издание, той не си позволява грешки – особено на Двадесет и четвърти май – културните новини започват с примамливото заглавие „Койна и Малин на промоция в театъра”!

Според мен все пак има грешка – за да бъде простащината пълна, би трябвало да се пише „прИмоция”. Но пък в кинорубриката грешка няма – децата ще могат да се радват на „Кеф с Уил Смит за S 183 млн.”

„УИКЕНД” набляга на националната сигурност и нейния единствен защитник – Динко от Ямбол. Сещате се – онзи, който ловеше бежанци с АТВ. Разтревожено от конкуренцията, правителството взема мерки – „Спряха от движение танковете на Динко от Ямбол”. И пак има грешка – танковете не са крадени, а били „продадени първоначално през 2008 г. на частна фирма чрез търг от Министерството на отбраната”. Танковете, за всеобщо съжаление, очевидно са продадени без боеприпаси, затова Динко смятал да ги използва като булдозери – „Решил съм с тоз танк да събарям къщите на кощуните, дето дръзват да нападат пенсионерите по селата и крадат и бият бабите и дядовците. Ей тъй, за назидание. Ако спипам някой ром или друг да посяга на възрастни хора – отивам и веднага му събарям къщата! Ама изравнявам я със земята – тя и без туй сигурно е незаконна”.

Ако откриете всички правописни грешки в изявлението, спокойно можете да се явите на матура по български или БЕЛ, както сега му казват.

Ако не успеете – не се притеснявайте, човешко е да се греши. В затворническата болница също стават грешки – „Очите и гладуващият Миню Стайков превърнали болничната стая в склад за храна” – твърди „24 ЧАСА”. Несъгласен с това, че са го арестували, г-н Стайков обявил гладна стачка, отразена старателно от всички медии. При проверка полицаите открили в стаята на гладуващия „много на брой стекове с безалкохолни и минерална вода. Освен това имало и шоколади, вафли, десерти, колбаси, плодове, олио и други малотрайни продукти”…

Така и баба знае да прави гладна стачка – някой от адвокатите трябва да обясни на клиента си какво да прави – че така само се излагаме пред чужденците!

А докторите да се погрижат да не хване диабет от шоколадите и вафлите, докато гладува!

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 144 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.