МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

В неделя вечер в централните новини на БНТ чухме за търговските намерения на Москва. Огласи ни ги Пьотр Толстой, журналист и телевизионен водещ, кандидат за депутат от Путинската партия. Пред микрофона на московската кореспондентка на националната ни телевизия Толстой заяви в прав текст:

- България ще я купим цялата! Засега сме купили половината крайбрежие... 

Ех, Пьотр, гасударю наш, твоите крепостни българи ниско ти се кланят! Как ще благоволиш да ни купиш? Поотделно – човек по човек, или общо – на семейства, заедно с жените и децата? И къде ще благоволиш да ни разселиш – в Сибир или в степите на Казахстан? 

Московският ни помешчик обаче малко греши – руските „деньги” са купили не само крайбрежието. Освен с имоти „братушките” се сдобиха и с български партии – най-малко четири в този парламент... Имат и медии – вестници, списания, сайтове... И журналисти са си напазарували, разбира се. 

„Стършел” няколко пъти пита чия собственост е и с какви пари излиза списание „А-спекто”? Издателите му се крият зад пощенска кутия, даже не посочват адрес или телефон за връзка. Анонимни са, въпреки че по закон във всеки първи брой от годината трябва да напишат пълни данни за собствеността на изданието. Разбираме, че руските спонсори са свикнали да са в сянка, но поне да намерят някоя нашенска „чебурашка” за подставено лице на изданието. 

Не само крайбрежието е купено, хиляди „деньги” отиват и всяка година за събора на русофилите край язовир Копринка. И всяка година се по­втаря едно и също – песньовки за груши и катюши, за смуглянки-молдованки и десантни батальони... Задължителните руски знамена и фланелки със Сталин, с калашници, със сърпове и чукове... 

Вече четвърт век Великия съюз го няма, но още не си е вдигнал сърповете и чуковете от главите на доста от нашите сънародници. Да им се чудиш, щом днешна Русия толкова им харесва, защо не идат да живеят там – под Путинското крило? И да си го преизбират от мандат на мандат. 

Тази година край „Копринка” имаше явна провокация - един нашенец, участник в събора на русофилите, тъпка с крака знамето на Европейския съюз. Видната социалистка Корнелия Нинова, заедно с генерала-кандидат-президент, бяха там на предизборна агитация, но се направиха, че не виждат. Иначе устатата лидерка на БСП този път онемя... И генералът-летец Радев си затрая – все едно хвърчеше в небето и не видя какво знаме тъпчат по земята пред очите му. 

Като говореше за особеностите на руската търговия, кандидат-депутатът Пьотр Толстой от Москва пропусна да спомене, че освен половината крайбрежие са си купили и генерал –кандидат за български президент. 

Но това повечето българи си го знаят.

 

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     

    Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

Иво Андрич, югославски писател, роден на 9 октомври преди 134 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...