МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

В неделя вечер в централните новини на БНТ чухме за търговските намерения на Москва. Огласи ни ги Пьотр Толстой, журналист и телевизионен водещ, кандидат за депутат от Путинската партия. Пред микрофона на московската кореспондентка на националната ни телевизия Толстой заяви в прав текст:

- България ще я купим цялата! Засега сме купили половината крайбрежие... 

Ех, Пьотр, гасударю наш, твоите крепостни българи ниско ти се кланят! Как ще благоволиш да ни купиш? Поотделно – човек по човек, или общо – на семейства, заедно с жените и децата? И къде ще благоволиш да ни разселиш – в Сибир или в степите на Казахстан? 

Московският ни помешчик обаче малко греши – руските „деньги” са купили не само крайбрежието. Освен с имоти „братушките” се сдобиха и с български партии – най-малко четири в този парламент... Имат и медии – вестници, списания, сайтове... И журналисти са си напазарували, разбира се. 

„Стършел” няколко пъти пита чия собственост е и с какви пари излиза списание „А-спекто”? Издателите му се крият зад пощенска кутия, даже не посочват адрес или телефон за връзка. Анонимни са, въпреки че по закон във всеки първи брой от годината трябва да напишат пълни данни за собствеността на изданието. Разбираме, че руските спонсори са свикнали да са в сянка, но поне да намерят някоя нашенска „чебурашка” за подставено лице на изданието. 

Не само крайбрежието е купено, хиляди „деньги” отиват и всяка година за събора на русофилите край язовир Копринка. И всяка година се по­втаря едно и също – песньовки за груши и катюши, за смуглянки-молдованки и десантни батальони... Задължителните руски знамена и фланелки със Сталин, с калашници, със сърпове и чукове... 

Вече четвърт век Великия съюз го няма, но още не си е вдигнал сърповете и чуковете от главите на доста от нашите сънародници. Да им се чудиш, щом днешна Русия толкова им харесва, защо не идат да живеят там – под Путинското крило? И да си го преизбират от мандат на мандат. 

Тази година край „Копринка” имаше явна провокация - един нашенец, участник в събора на русофилите, тъпка с крака знамето на Европейския съюз. Видната социалистка Корнелия Нинова, заедно с генерала-кандидат-президент, бяха там на предизборна агитация, но се направиха, че не виждат. Иначе устатата лидерка на БСП този път онемя... И генералът-летец Радев си затрая – все едно хвърчеше в небето и не видя какво знаме тъпчат по земята пред очите му. 

Като говореше за особеностите на руската търговия, кандидат-депутатът Пьотр Толстой от Москва пропусна да спомене, че освен половината крайбрежие са си купили и генерал –кандидат за български президент. 

Но това повечето българи си го знаят.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин