МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

В неделя вечер в централните новини на БНТ чухме за търговските намерения на Москва. Огласи ни ги Пьотр Толстой, журналист и телевизионен водещ, кандидат за депутат от Путинската партия. Пред микрофона на московската кореспондентка на националната ни телевизия Толстой заяви в прав текст:

- България ще я купим цялата! Засега сме купили половината крайбрежие... 

Ех, Пьотр, гасударю наш, твоите крепостни българи ниско ти се кланят! Как ще благоволиш да ни купиш? Поотделно – човек по човек, или общо – на семейства, заедно с жените и децата? И къде ще благоволиш да ни разселиш – в Сибир или в степите на Казахстан? 

Московският ни помешчик обаче малко греши – руските „деньги” са купили не само крайбрежието. Освен с имоти „братушките” се сдобиха и с български партии – най-малко четири в този парламент... Имат и медии – вестници, списания, сайтове... И журналисти са си напазарували, разбира се. 

„Стършел” няколко пъти пита чия собственост е и с какви пари излиза списание „А-спекто”? Издателите му се крият зад пощенска кутия, даже не посочват адрес или телефон за връзка. Анонимни са, въпреки че по закон във всеки първи брой от годината трябва да напишат пълни данни за собствеността на изданието. Разбираме, че руските спонсори са свикнали да са в сянка, но поне да намерят някоя нашенска „чебурашка” за подставено лице на изданието. 

Не само крайбрежието е купено, хиляди „деньги” отиват и всяка година за събора на русофилите край язовир Копринка. И всяка година се по­втаря едно и също – песньовки за груши и катюши, за смуглянки-молдованки и десантни батальони... Задължителните руски знамена и фланелки със Сталин, с калашници, със сърпове и чукове... 

Вече четвърт век Великия съюз го няма, но още не си е вдигнал сърповете и чуковете от главите на доста от нашите сънародници. Да им се чудиш, щом днешна Русия толкова им харесва, защо не идат да живеят там – под Путинското крило? И да си го преизбират от мандат на мандат. 

Тази година край „Копринка” имаше явна провокация - един нашенец, участник в събора на русофилите, тъпка с крака знамето на Европейския съюз. Видната социалистка Корнелия Нинова, заедно с генерала-кандидат-президент, бяха там на предизборна агитация, но се направиха, че не виждат. Иначе устатата лидерка на БСП този път онемя... И генералът-летец Радев си затрая – все едно хвърчеше в небето и не видя какво знаме тъпчат по земята пред очите му. 

Като говореше за особеностите на руската търговия, кандидат-депутатът Пьотр Толстой от Москва пропусна да спомене, че освен половината крайбрежие са си купили и генерал –кандидат за български президент. 

Но това повечето българи си го знаят.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Поезията е своеобразен опит да се предизвика удивление. Ролан Барт казва, че да се удивляваш, е равносилно да си влюбeн. И може би това е формулата за успеха в поезията."

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 92 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията