МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

„Слагат паметна плоча на Гиньо Ганев” – съобщи вестник „24 часа”.

Тая още несложена плоча размести някакви мемоарни пластове в главата ми. И се сетих за единствената си, но незабравима среща с политика Гиньо Ганев.

В края си Живковият режим тръгна малко да се демократизира –  през  1988 се проведоха местни избори с по двама кандидати (за първи път) за кметско място. Бяхме млади стършели с колегата Георги Александров и от редакцията ни пратиха да пишем за забелязани нарушения по изборите. Пътувахме из провинцията и събрахме факти – непреброени гласове, подправени протоколи, автобуси с избиратели… Погледнато днес, доста дребни нарушения – сега свикнахме с изборни шашми в много по-големи размери.

Тогава ние си написахме фейлетона, при това с нужния сатиричен патос. Главният редактор Христо Пелитев аха да го разпише за печат, но изведнъж размисли и се застрахова: „Я идете при Гиньо Ганев да го прочете за мнение!”. Тогава другарят Ганев бе секретар на ОФ и лично отговаряше за изборите. Главният редактор му се обади и видният ОФ деятел ни прие в кабинета си. Прочете внимателно нашия текст и ни похвали: „Браво, момчета! Така трябва да се пише за забелязаните нередности! Критично, остро, сатирично!”

Излязохме от срещата окрилени. Отидохме в редакцията и доклад­вахме на Пелитев, че Гиньо Ганев одобрява текста! „Знам! – каза главният редактор. – Той ми се обади! Фейлетонът няма да излезе!”.

И ни пратиха да пишем друг фейлетон – за изпочупените тротоарни плочи по столичните улици.

А сега – паметна плоча на политика Гиньо Ганев.

Може, ако под името  му е уточнено: „политик, удобен за всички режими”.

Нещо, което важи и за неговия тъст, Кимон Георгиев, който го бил учил на политика.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Предполагам, че всичките ми филми имат обща тема – търсят отговор на въпроса защо хората не могат да бъдат по-щастливи заедно.”

Акира Куросава, японски режисьор, роден на 23 март преди 113 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията