МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

„Слагат паметна плоча на Гиньо Ганев” – съобщи вестник „24 часа”.

Тая още несложена плоча размести някакви мемоарни пластове в главата ми. И се сетих за единствената си, но незабравима среща с политика Гиньо Ганев.

В края си Живковият режим тръгна малко да се демократизира –  през  1988 се проведоха местни избори с по двама кандидати (за първи път) за кметско място. Бяхме млади стършели с колегата Георги Александров и от редакцията ни пратиха да пишем за забелязани нарушения по изборите. Пътувахме из провинцията и събрахме факти – непреброени гласове, подправени протоколи, автобуси с избиратели… Погледнато днес, доста дребни нарушения – сега свикнахме с изборни шашми в много по-големи размери.

Тогава ние си написахме фейлетона, при това с нужния сатиричен патос. Главният редактор Христо Пелитев аха да го разпише за печат, но изведнъж размисли и се застрахова: „Я идете при Гиньо Ганев да го прочете за мнение!”. Тогава другарят Ганев бе секретар на ОФ и лично отговаряше за изборите. Главният редактор му се обади и видният ОФ деятел ни прие в кабинета си. Прочете внимателно нашия текст и ни похвали: „Браво, момчета! Така трябва да се пише за забелязаните нередности! Критично, остро, сатирично!”

Излязохме от срещата окрилени. Отидохме в редакцията и доклад­вахме на Пелитев, че Гиньо Ганев одобрява текста! „Знам! – каза главният редактор. – Той ми се обади! Фейлетонът няма да излезе!”.

И ни пратиха да пишем друг фейлетон – за изпочупените тротоарни плочи по столичните улици.

А сега – паметна плоча на политика Гиньо Ганев.

Може, ако под името  му е уточнено: „политик, удобен за всички режими”.

Нещо, което важи и за неговия тъст, Кимон Георгиев, който го бил учил на политика.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек