МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
„Слагат паметна плоча на Гиньо Ганев” – съобщи вестник „24 часа”.
Тая още несложена плоча размести някакви мемоарни пластове в главата ми. И се сетих за единствената си, но незабравима среща с политика Гиньо Ганев.
В края си Живковият режим тръгна малко да се демократизира – през 1988 се проведоха местни избори с по двама кандидати (за първи път) за кметско място. Бяхме млади стършели с колегата Георги Александров и от редакцията ни пратиха да пишем за забелязани нарушения по изборите. Пътувахме из провинцията и събрахме факти – непреброени гласове, подправени протоколи, автобуси с избиратели… Погледнато днес, доста дребни нарушения – сега свикнахме с изборни шашми в много по-големи размери.
Тогава ние си написахме фейлетона, при това с нужния сатиричен патос. Главният редактор Христо Пелитев аха да го разпише за печат, но изведнъж размисли и се застрахова: „Я идете при Гиньо Ганев да го прочете за мнение!”. Тогава другарят Ганев бе секретар на ОФ и лично отговаряше за изборите. Главният редактор му се обади и видният ОФ деятел ни прие в кабинета си. Прочете внимателно нашия текст и ни похвали: „Браво, момчета! Така трябва да се пише за забелязаните нередности! Критично, остро, сатирично!”
Излязохме от срещата окрилени. Отидохме в редакцията и докладвахме на Пелитев, че Гиньо Ганев одобрява текста! „Знам! – каза главният редактор. – Той ми се обади! Фейлетонът няма да излезе!”.
И ни пратиха да пишем друг фейлетон – за изпочупените тротоарни плочи по столичните улици.
А сега – паметна плоча на политика Гиньо Ганев.
Може, ако под името му е уточнено: „политик, удобен за всички режими”.
Нещо, което важи и за неговия тъст, Кимон Георгиев, който го бил учил на политика.