МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „СТЪРШЕЛ“
„Да живее България!” е новият документален филм на Адела Пеева, показан на Киномания. Темата: патриотизмът, който лесно прераства в национализъм и даже в националсоциализъм. В продължение на три години режисьорката е наблюдавала развитието на героите си – момчета, тръгнали от класната стая с маршировки и пеене на „Вятър ечи” , развявали най-дългия национален флаг (300 метра) из улиците на Стара Загора, за да стигнат до факелното шествие на Луков марш. „Добри момчета”, както ги определи един от героите във филма – директор на Старозагорския театър. Толкова „добри”, че вярват в „България на българите” – вън циганите и турците! Скандират: „На бой, на бой за народа свой!”. Обявяват се против Ньойския мирен договор - време е да бъде преразгледан! А едно от „най-добрите момчета”, което иначе мечтае да стане актьор, се снима с фашистка униформа във Фейсбук. И абсолютно спокойно оправдава нацистките зверства в лагерите на смъртта – евреите това заслужават!
Гледаш на екрана млади, здрави и хубави момчета и момичета, а пък напълно объркани. Объркани са и техните учители, родители, а също и уж общественици и въобщественици, които им пълнят главите за с клишета „България на три морета” и „Ние, българите, сме богоизбран народ – народът на бог Тангра!”.
„Да отгледаш гарвани” – се казваше един стар филм на Карлос Саура. Е, отгледахме ги. Как?
Имам преки впечатления: дъщеря ми учи в елитна софийска гимназия. Преди няколко години, когато беше осмокласничка, имаха учител по география, който им говореше само за история. Всеки час започваха с пеене на „Шуми Марица”, а учителят им раздаваше безплатно вестник „Десант” – националистическо издание. И им обясняваше, че „Македония е наша” и рано или късно пак ще си е наша. Учителя го пенсионираха поради навършване на възраст – почти цялата гимназия (без дъщеря ми) се вдигна в негова защита, учениците си го искаха! Като дрогирани, искат си патриотичната дрога - да завладеем Македония, заедно с „Шуми Марица”.
И от този марш – колко му е до редиците на Луков марш! Най-голямата проява на българските националисти. Камерата на Адела Пеева ни показа, че за този поход из центъра на София се събират не само чернодрешковци от страната, идват даже гости от чужбина – неофашисти от Германия, Швеция и Франция, за да помаршируват с факли, да скандират лозунги с вдигнати ръце за нацистки поздрав. Стана ясно, че между нашите и чуждите фашисти има топла връзка – не само в интернет.
Ще намери ли сили Столичната община да забрани този фашистки парад? Всички знаят какво става по софийските улици, но толкова години няма сила, която да го спре. А сега, когато т. нар. патриоти са във властта – пък съвсем! Оная вечер по улиците на столицата пак имаше националистическо шествие – против Ньойския договор. И така – докога? Докато обявим война на съседите, за да си върнем изгубените преди сто години територии…
За нормалния човек това е безумно. Но за безумците – нормално. Филмът на Адела Пеева показва как лесно може да прекрачим в безумието – с подкована кубинка и камуфлажна униформа.
Иначе лентата е кратка – няма и час, и не може да обхване явлението от всичките му страни. Режисьорката съзнателно се е пазила от актуалната политика - тя не коментира участието на „патриотите” във властта и проявите на формации като „Атака”, Патриотичният фронт и ВМРО. Но като излезе от салона, всеки може да продължи филма в главата си – да си спомни за фашизираните футболни агитки. За изстъпленията в Катуница. За скандалите на Волен Сидеров (днес коалиционен партньор) по улици и по летища. За руската му връзка. И за творчеството му – поредица книги за „еврейския заговор срещу човечеството”.
От такива яйца се излюпват гарваните. Под лозунга „Да живее България!”.
За съжаление, партии, на които разчитаме да са проевропейски, също вдигат този лозунг още в името си – най-новата формация, на уж образованите и мислещи българи, се кръсти „Да, България!”. Само едно „живее” им липсва, за да са напълно в клишето… Други пък преди години се нарекоха демократи, ама и те за силна България…
Що не опитаме да направим нещо за родината си, без шумно да скандираме името й в лозунги?
