ПАВЕЛА КОСТОВА, "Свободна Европа"

Като малък обича да разсмива съучениците си. Заради това му се налага да прекарва повече време в коридора, отколкото в класната стая. Впоследствие хуморът се превръща в негова професия. Днес казва, че пред физиката на тъгата предпочита химията на шегата.

Така кръщава и своята автобиография – "Химия на Шегата". Писателят и сатирик Михаил Вешим се завръща на писателската сцена с нова хумористична история – неговата собствена. Официалната премиера на книгата ще се състои по време на десетото издание на Софийския международен литературен фестивал на 7 декември.

Михаил Мишев – Вешим прекарва детството си в Панчарево. Баща му е българският писател Георги Мишев. В автобиографията си Вешим се описва като „едно ухилено хлапе“, което се залива от смях, независимо от ситуацията.

„Какво ти е толкова смешно, Мишо? – питаше ме учителката в панчаревското начално училище. Я излез навън! И влез, щом се насмееш!“, пише Вешим.

Вкъщи чете вестник "Стършел" и първоначално се опитва да рисува карикатури. Това не му се отдава, но пък успява да разсмива съучениците си, като преразказва вицовете от вестника. Така той започва да измисля и свои собствени, а впоследствие и да ги записва.

„Открих химията на шегата, за да се правя на интересен пред околните, без да подозирам, че това ще ми стане професия“, пише той в книгата си.

Първите му фейлетони излизат във вестник "Средношколско знаме" и списание "Родна реч", когато е в 9-ти клас. Когато завършва гимназия, вече има около трийсет отпечатани фейлетона.

Още с първия си публикуван разказ обръща името си наобратно – Вешим, за да се разграничи от известната фамилия на баща си. Той обаче не е сигурен, че би взел същото решение и днес.

„Сега, ако трябваше да избирам, нямаше да пиша под псевдоним, защото през годините ми е носело повече обърквания. Да не говорим, че постоянно ме наричат Вешин и смятат, че съм внук на Ярослав Вешин. Веднъж пък една жена се обади в "Стършел" и търсеше господин Верешчагин“, казва хумористът в интервю за Дир.бг.

Макар и да е роден в семейството на писател, още от малък научава, че по наследство се предават само пари и болести, а за таланта трябва да се работи.

„Никой не може да те научи на писане - нито творчески курсове, нито университетски преподаватели, дори и собственият ти баща“, казва Вешим.

Все пак той признава, че родствената връзка му е помогнала до някаква степен. В дома си още като малък Вешим може да намери пъстра библиотека от книги, литературни вестници и списания. Освен това там често се говори за книги, а на гости идват известни писатели.

„От баща си научих не как да пиша, а нещо много по-важно: че писането е всекидневен труд, без почивен ден и санитарен полуден, без събота и неделя“, казва той.

Доста време сътрудничи на "Стършел", преди да бъде нает официално през 1982 г. Когато го назначават черпи в дома си, където на гости е писателят Борис Априлов. Той го съветва веднага да напусне, защото във вестник не се става писател.

„Той самият е работил в "Стършел" и е напуснал. Аз му обещах, но останах вече над 40 години. "Стършел" се превърна в повече от вестник, това е кауза“, казва Вешим за БНР. През 2003 г. той става главен редактор на изданието.

"Стършел" ме научи да виждам смешното в ежедневието, в обикновените случки, които другите хора отминават и не забелязват. Аз всъщност не измислям сюжети, взимам ги от живота. Животът предлага много по-големи абсурди, отколкото аз мога да измисля...", казва Вешим пред Дир.бг.

Тъжните абсурди в неговия живот също не са малко, но той успява да ги разкаже по весел начин.

"Питам един продавач на будка за вестници: Имате ли "Стършел"? Той ми отговаря: Няма „Стършел", ама си вземи "Пчела и кошер". Мисли, че "Стършел" е вестник за пчеларство, а е продавач на вестници!", разказва Вешим в пред БНР.

В това той вижда докъде е стигнало четенето у нас, както и че вестникарският занаят си отива. Вешим обаче не приема държавниците, които постоянно повтарят, че България е на дъното на ЕС.

"Какво щях да правя, ако бях руски, турски сатирик или беларуски, или туркменистански. Единственият начин е или да не пиша, или да получавам шамари от властта, или да бягам някъде на запад. Къде на запад? В Германия, а може би щях да избягам и в България", казва още той пред БНР.

Днес Вешим е автор на стотици разкази и фейлетони. През 2008 г., заедно със сатирика Васил Сотиров, получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев".

Той казва, че писането винаги е било забавление за него – игра на въображението и приема дори и собствените си книги с насмешка.

"Аз не помня много от книгите и текстовете си - някой път ми цитират собствените редове и аз не си ги спомням, аха да кажа: Абе, какви са тия глупости, кой ги пише такива...", казва той.

Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги, номинирани за литературната награда на Европейския парламент. По романа е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков, който излиза през 2011 г.

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден