ПАВЕЛА КОСТОВА, "Свободна Европа"
Като малък обича да разсмива съучениците си. Заради това му се налага да прекарва повече време в коридора, отколкото в класната стая. Впоследствие хуморът се превръща в негова професия. Днес казва, че пред физиката на тъгата предпочита химията на шегата.
Така кръщава и своята автобиография – "Химия на Шегата". Писателят и сатирик Михаил Вешим се завръща на писателската сцена с нова хумористична история – неговата собствена. Официалната премиера на книгата ще се състои по време на десетото издание на Софийския международен литературен фестивал на 7 декември.
Михаил Мишев – Вешим прекарва детството си в Панчарево. Баща му е българският писател Георги Мишев. В автобиографията си Вешим се описва като „едно ухилено хлапе“, което се залива от смях, независимо от ситуацията.
„Какво ти е толкова смешно, Мишо? – питаше ме учителката в панчаревското начално училище. Я излез навън! И влез, щом се насмееш!“, пише Вешим.
Вкъщи чете вестник "Стършел" и първоначално се опитва да рисува карикатури. Това не му се отдава, но пък успява да разсмива съучениците си, като преразказва вицовете от вестника. Така той започва да измисля и свои собствени, а впоследствие и да ги записва.
„Открих химията на шегата, за да се правя на интересен пред околните, без да подозирам, че това ще ми стане професия“, пише той в книгата си.
Първите му фейлетони излизат във вестник "Средношколско знаме" и списание "Родна реч", когато е в 9-ти клас. Когато завършва гимназия, вече има около трийсет отпечатани фейлетона.
Още с първия си публикуван разказ обръща името си наобратно – Вешим, за да се разграничи от известната фамилия на баща си. Той обаче не е сигурен, че би взел същото решение и днес.
„Сега, ако трябваше да избирам, нямаше да пиша под псевдоним, защото през годините ми е носело повече обърквания. Да не говорим, че постоянно ме наричат Вешин и смятат, че съм внук на Ярослав Вешин. Веднъж пък една жена се обади в "Стършел" и търсеше господин Верешчагин“, казва хумористът в интервю за Дир.бг.
Макар и да е роден в семейството на писател, още от малък научава, че по наследство се предават само пари и болести, а за таланта трябва да се работи.
„Никой не може да те научи на писане - нито творчески курсове, нито университетски преподаватели, дори и собственият ти баща“, казва Вешим.
Все пак той признава, че родствената връзка му е помогнала до някаква степен. В дома си още като малък Вешим може да намери пъстра библиотека от книги, литературни вестници и списания. Освен това там често се говори за книги, а на гости идват известни писатели.
„От баща си научих не как да пиша, а нещо много по-важно: че писането е всекидневен труд, без почивен ден и санитарен полуден, без събота и неделя“, казва той.
Доста време сътрудничи на "Стършел", преди да бъде нает официално през 1982 г. Когато го назначават черпи в дома си, където на гости е писателят Борис Априлов. Той го съветва веднага да напусне, защото във вестник не се става писател.
„Той самият е работил в "Стършел" и е напуснал. Аз му обещах, но останах вече над 40 години. "Стършел" се превърна в повече от вестник, това е кауза“, казва Вешим за БНР. През 2003 г. той става главен редактор на изданието.
"Стършел" ме научи да виждам смешното в ежедневието, в обикновените случки, които другите хора отминават и не забелязват. Аз всъщност не измислям сюжети, взимам ги от живота. Животът предлага много по-големи абсурди, отколкото аз мога да измисля...", казва Вешим пред Дир.бг.
Тъжните абсурди в неговия живот също не са малко, но той успява да ги разкаже по весел начин.
"Питам един продавач на будка за вестници: Имате ли "Стършел"? Той ми отговаря: Няма „Стършел", ама си вземи "Пчела и кошер". Мисли, че "Стършел" е вестник за пчеларство, а е продавач на вестници!", разказва Вешим в пред БНР.
В това той вижда докъде е стигнало четенето у нас, както и че вестникарският занаят си отива. Вешим обаче не приема държавниците, които постоянно повтарят, че България е на дъното на ЕС.
"Какво щях да правя, ако бях руски, турски сатирик или беларуски, или туркменистански. Единственият начин е или да не пиша, или да получавам шамари от властта, или да бягам някъде на запад. Къде на запад? В Германия, а може би щях да избягам и в България", казва още той пред БНР.
Днес Вешим е автор на стотици разкази и фейлетони. През 2008 г., заедно със сатирика Васил Сотиров, получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев".
Той казва, че писането винаги е било забавление за него – игра на въображението и приема дори и собствените си книги с насмешка.
"Аз не помня много от книгите и текстовете си - някой път ми цитират собствените редове и аз не си ги спомням, аха да кажа: Абе, какви са тия глупости, кой ги пише такива...", казва той.
Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги, номинирани за литературната награда на Европейския парламент. По романа е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков, който излиза през 2011 г.
