РУМЕН ЧЕРНЕВ, "СТЪРШЕЛ"
Това, българите, не обичаме богатите – все окото ни в паничката им. Ето и сега – откри г-н Васил Божков изложба с колекцията си в Националната художествена, или както и да й казват сега, докара истински професор да ни обясни какво виждаме, като гледаме, ние – мрънкаме.
Завиждаме, ще ви река, завиждаме, че някой може да си купи ритон от неизвестен извършител и да си го узакони по най-законен начин!
Вие защо не си купите? Ще ви кажа защо – защото не сте патриоти! Самият директор на Националния исторически музей ви го рече преди десетина години (той тогава още не беше съвсем професор, но всички го наричаха “професор Димитров”) – по-хубаво ли ще е, ако тия съкровища, национално културно наследство, изчезнат някъде по чужбините?
И умни хора седнаха, измислиха и написаха Закон за културното наследство, който да ги задържа тук, сред нас. Съкровищата, не извършителите.
Чудесен закон, малко недомислен само в едно отношение – във всички други е съвършен, особено след деветнайстото си изменение и допълнение за последните осем години! Винаги ми е оправяла настроението алинеята, според която “Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.” Какво ще кажете? Звънти, та дрънка!
Та мисълта ми беше – не е редно тоя закон да задължава всеки, намерил нещо, наричано от законодателите “вещ”, да търчи в седемдневен срок да го показва на най-близкия музей. Ами ако е наел багера да копа могилата за повече от седем дни? Кой ще му плати разноските? И – откъде-накъде – в музея? За колко обрани музеи сме чули само през последната година? А частните музеи никой бандюга не смее даже да си помисли да ги наобиколи. Частните музеи не държат на седемдневния срок. Частните музеи си плащат честно и почтено.
И пак стигаме до баналната констатация, че държавата не само че е лош собственик, но и зле си опазва не само ЧЕЗ-овете, ами и културното наследство. А пък да си плати за намереното – изобщо не я търси, в най-добрия случай ще почне да се оправдава с тричленката, оценила гривничката или статуйката. В по-лошия ще се прави, че не вярва, че сте ги открили, докато сте преравяли раклата на баба си.
Затова имам идея за юбилейно, двайсето изменение, допълнение и уточнение на Закона за културното наследство – след като частните музеи са на очевидно по-високо ниво от държавните, да се предложи на собствениците им да изкупят ако не всички, поне Националния исторически музей, с Панагюрското съкровище барабар. Като бонус – може и Рогозенското. Варненското – да си стои засега във Варна, и на него ще му дойде редът.
Един харч ще падне от гърба на държавата – и то голям! Ще отпадне и втори – за археологически разкопки. Има си хора, които и сега компетентно и методично разравят подозрителните хълмчета из Тракийското равно поле и околностите, пак ще разравят и ще си поемат всички разходи.
Ще отпадне и необходимостта да се плащат заплати на сума ти археолози, които нищо златно не откриват напоследък, а само забавят строителството на големите инфраструктурни обекти!
Дайте да оптимизираме системата най-после, всички се изтормозихме да разсъждаваме над тъпия закон кое от археологията било публична държавна собственост, кое – общинска, а кое – придобита чрез правна сделка и следователно – частна!
И да си преименуваме закона на Закон за опазване на частното национално културно наследство, та всичко да си дойде на място!
