ТАТЯНА ИВАНОВА, "Алегро виваче"

Най-новият звукозаписен проект на норвежкия пианист със световна слава Лейв Уве Андснес включва музика от Волфганг Амадеус Моцарт, записана в партньорство с камерния оркестър “Малер”, който той дирижира от пианото.

Озаглавен е “Импулсът Моцарт 1785”. Това е първата част от двоен албум, който се фокусира върху творби на композитора от две важни за него години – 1785 и 1786. Тогава той вече е във Виена като свободен артист и композитор, и е в навечерието на своя най-продуктивен период.

Сред многобройните творби на Моцарт Андснес се спира на трите му забележителни клавирни концерта 20-и, 21-ви  и 22-ри, Клавирен квартет в сол минор, Масонска погребална музика и Фантазия в до минор за соло пиано.

В разговор с журналиста Хюго Шърли за престижното британско списание “Грамофон” Андснес разказва:

„Има такова развитие в тези концерти, че бихте помислили, че композиторът ще се нуждае от 15 или 20 години, за да го постигне. Но Моцарт прави това само в рамките на три. Всички тези произведения са гениални, разбира се, но тук той прави и нещо революционно - отделя солиста от оркестъра много повече. Това може би дори поставя основите на романтичните концерти, където пианистът има някаква героична роля“.

Компактдискът “Импулсът Моцарт 1785” е продължение на работата на Лейф Уве Андснес с камерния оркестър “Малер” по интеграла “Бетовен” – изключително успешен проект, осъществен в периода 2012 – 2015 г.

Този път обаче записите сега са били истинско предизвикателство, защото са белязани от пандемията от Ковид-19. Преди началото й са останали незаписани трите клавирни концерта. Все пак музикантите успяват да репетират в Щатсопер – Берлин, спазвайки дистанция,  а през ноември 2020 г. осъществяват записите в Концертхаус – Берлин.  

“Ние седим на сцената сякаш свирим симфония на Брукнер! Но и в това има очарование и човек свиква”, споделя Андснес в същото интервю.

Албумът започва с Концерт за пиано №20 в ре минор - произведението, което Андснес познава може би най-добре и към което 50-годишният артист има специален сантимент. Това е творбата, с която той дебютира с оркестър на 14-годишна възраст и която записва през 2007 г. с Норвежкия камерен оркестър. А каденцата, която избира за 21-я концерт, е на пианиста Дино Липати, когото Андснес определя като свой идол.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.