МИХАИЛ ВЕШИМ, „Стършел“

Преди повече от четиристотин години Мигел де Сервантес е казал, че който иска да забогатее за една година, на шестия месец го обесват.

Днес това важи за българските хотелиери, ресторантьори и концесионери по морето… За всичките ония  уж бизнесмени от туристическия бранш, мутри и полу-мутри, които имат летовника за овца, която да издоят и  острижат  – за легло с непрани чаршафи, за скапан „олинклузив”, за паркинг, за плаж, за „такса стол” или за шише вода.

Разбира се, сентенцията на знаменития испанец сега изключва бесилката и звучи по-различно: който иска да забогатее за един сезон, на следващия фалира… Защото летовникът – овца, остригана, издоена и отвратена, няма да се върне повече по тия места, а ще търси други летни пасбища – по-тучни и спокойни.

Обяснението за пустите български плажове в разгара на сезона не е само във високите цени, а в отношението. И в Гърция печелят от туриста, но гледат и да спечелят туриста. За да се върне отново.

Тази година на остров Тасос научих история за българско семейство, което идвало тук  десетина години при едни и същи хазяи. Станали си приятели и гърците казали, че им подаряват едно маслиново дърво… За какво ни е? – изненадали се нашенците – у нас маслина не вирее… Домакините им показали едно стогодишно дърво в градината: това е вашата маслина, каквото роди – ваше е! И вече ги срещали с тенекия зехтин – доказателство, че на гръцка земя се раждат не само маслини, но и приятелства…

А някой да е получил от българска хазяйка бурканче сладко? От български келнер една бира като комплимент от заведението?  Къде ти – у нас усмивка от персонала не можеш да получиш, гледат те кисело като лимон, сякаш сме страна на лимоните, а не на услугите.

Всяко гръцко кръчме те среща с малко питие –  от заведението. Изпраща те с десерт – пак от заведението. И най-вече с благодарност, че си избрал да седнеш при тях. Не са сигурни, че ще се върнеш, но гледат да те спечелят.

Ще кажете: знаем ги тия византийски номера! И все сме подозрителни къде ще ни ударят – я в сметката, я в кантара.

Но идеш ли на гръцки пазар, не те удрят нито в сметката, нито в кантара – напротив, слагат ти няколко домата отгоре, няколко праскови над килото, дават ти да опиташ, да избираш, а не като на Женския пазар в София: „Аз слагам!” – нарежда продавачът и ти пробутва скапаняци  – „ти не пипай!”.

А какво правят лекарите по нашето море? И те правят  пари… С най-хуманната си професия. Не признават здравни книжки и осигуровки – само „кеш”. Прегледът за българи – от петдесет лева нагоре, за чужденци – умножено по две. И в евро.

Миналата година придружих приятел с дископатия до болница в тасоско село. Селото малко, но болницата достатъчно голяма – има всичко нужно за първа помощ, даже и няколко линейки. Лекарят и сестрата говореха чудесен английски. Но не говореха за пари. Прегледът и инжекцията бяха безплатни – приятелят ми имаше здравна застраховка. Пари не взимаха и от другите пациенти – малки деца с температура или набодени на морски таралеж. Наложи се приятелят ми да си купи и лекарства от аптеката – аптекарят му даде касова бележка и указания как да си получи парите в София. Но сумата бе толкова дребна, че не си струваше да се разправяш. Тези лекарства в България щяха да се два-три пъти по-скъпи…

Както се казва: два свята, два туризма –  единият е излишен… С техните византийски номера гърците приемат по няколко десетки милиона туристи годишно. Турците също –  ама те с ориенталските си номера…

А ние си продължаваме да правим туризъм по нашенски –  с концепцията „Ден година храни!“. Да, ама годината се случи мършава в бранша… Както е тръгнало, и следващите ще са такива.

Не е виновна само министър Ангелкова. С такова отношение към летовника не Ангелкова, Господ да стане министър на туризма у нас, и той ще иде на почивка в Гърция!

И накрая: поисках да си купя от моите тасоски домакини тенекия зехтин, тяхно производство – продадоха ми я с пет евро по-евтино от обявената цена. Като за приятел.

Още десет години, ако летувам все при тях, може да ми подарят и маслиново дърво…

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...