МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Полският сатирик Станислав Йежи Лец бе написал афоризъм: „Прозорецът към света може да бъде закрит и с вестник”.

Имал е предвид друго време – на идеологическата завеса, когато вестниците бяха пълни с речи от конгреси, с доклади и с очерци за герои на труда. В ония години бе популярен и  един руски виц, който се шегуваше с имената на най-големите съветски издания: „В „Правда” няма известия, а в „Известия” няма правда”.

Днес  у нас имаме правда (свобода) на печата, но е на хартия. А пък вестникарската хартия не става даже за амбалаж. Чувал съм, че в Англия, по стара традиция, във  вестник ти завивали „fish & chips” за вкъщи. Но там си има издания с традиция – ако ти завият рибата и картофките в „Таймс”, „Гардиън” или „Индипендънт”, няма да се отрази на фиша и чипса. Е,  ако ги опаковат в „Сън”, може малко да пожълтеят, но пак ще стават за ядене. Ама я завийте обикновен сандвич в български вестник – веднага ще се сбръчка от клюки. Ще се разкашка от чалга, ще се вмирише от миризливи измислици и сензации.

Днешната българската журналистика разваля не само храната, но и обществената атмосфера.

Не знам защо Министерството на здравеопазването предупреждава с надписи по  кутиите, че цигарите са опасни за здравето ни, а нищо не казва за вестниците. Би трябвало на всеки отпечатан брой, на видно място до заглавието да има предупредителен надпис: ”Четенето на вестници убива мозъчни клетки!”. Или: „Жълтата преса предизвиква халюцинации, страхова невроза и нощни напикавания!”. И всичко това да е придружено със снимки – на невротици, лунатици и прочие пациенти с ментални проблеми.

Когато влезем в магазина, на щанда за сирене има разни етикети – на едни  пише „сирене”, а на други – „имитиращ продукт”.

На вестникарската „Лафка” няма разни етикети – всичко по стелажите  уж са вестници. Купиш един, отвориш го – имитиращ продукт! Купиш втори – още по-имитиращ, даже лоша имитация на първия. Или пък ще попаднеш на  страници, миризливи като незряло сирене.

Навремето френският президент генерал Дьо Гол казваше, че не се управлява лесно държава, в която има над триста вида сирене.

Много по-лесно се управлява държава, в която   журналистиката е само един вид – имитиращ продукт.

Преди десетина години един немски издател на български вестници бе откровен с персонала си: “Задачата на журналиста – беше казал той, – е да запълва с текст празните места между рекламите”.

Тоест, журналистиката у нас пълни дупки – не само между рекламните карета, а най-вече между властта и народа.

Издание, което по-гладко запълва дупките, заглажда ги и ги замазва, ще получи повече финансиране. От властта – в нея е и хлябът, и ножът на финансирането.

Европейските норми изискват върху храните да е написан състава им: мазнини, белтъчини, въглехидрати. Е-та, оцветители, стабилизатори и консерванти.

А за вестниците няма такива изисквания. Читателят сам трябва да се сеща коя статия е прекалено мазна и на кого с нея редакцията се подмазва, кой репортаж е сладникав и колко платен шербет съдържа, коя новина с какъв оцветител е оцветена. Има издания, които преливат от Е-та. Щом ги отвориш, спонтанно възкликваш:”Е-е-е, стига де-е-е!”

Ами телевизията? Там пък се забелязва следната закономерност: колкото по-плоски са екраните, толкова по-плоски стават  програмите. Телевизорите от ден на ден са все по-смарт, а пък предаванията – все по-семпли. Апаратите уж „Лед” , а пък от екраните им тече разтопен словесен сладолед.

Днес афоризмът на Станислав Й. Лец може да бъде допълнен така: „Прозорците към света могат да бъдат закрити и с „Уиндоус”. Със сайтове и социални мрежи. Често „Фейсбук”  намирисва на „Фейкбук”.

Какво да се прави в такива информационно-мътни  времена? Как да различим истинската новина от „фейка”?

Един приятел разчита на куче – от порода за откриване на трюфели. Безпогрешно надушва фалшивите новини. Стопанинът му отваря крана на новинарския поток,  кучето слуша и върти опашка  – на фалшива новина пролайва:”Ау-ау!”. Пък на големи лъжи направо вие като аларма:”Ауууу!”.

Може да си вземете куче от такава порода. Рискувате само да си навлечете гнева на защитници на животните,  че изтезавате с медии домашния си любимец.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си