Нова биография на Волфганг Амадеус Моцарт разколебава тезата, че последните му симфонии са негови, съобщи plateamagazine.com. 

„Mozart, the caduta degli dei” е написана от Лука Бианкини и Анна Тромбета, стипендианти на „Wiener Klassik". Двамата изследват авторството на всички творби на гениалния композитор и стигат до много неудобни отговори. Става дума за симфонии №31, 35, 38 и 41 и Серенада №9, чиито оригинални ръкописи се пазят в библиотеката в Модена. Те не са подписани от Моцарт, въпреки че се смятат за негови. 

Съмненията, че не са написани от Моцарт, се подкрепят и от диригента и композитор Енцо Амато, който твърди, че е невъзможно за 35 години да се създаде такава музикална продукция, каквато се приписва на Моцарт - по 23 произведения годишно без почивка.  

Биографите на Моцарт стигат до извода, че последните му творби са дело на Андреа Лукези – капелмайстор и учител на Бетовен в Бон. Те твърдят, че има улики, доказващи тезата, че залцбургският гений е присвоил негови произведения. 

 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си