РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел”

Вичо, сигурно ти прави впечатление, че днес фъфля. Не, не съм си строшил зъб в агнешки кокал, по-зле е! Онзи ден, тъкмо режех салатата, и някой се подпря на звънеца, та ми скъса нервите и взех, че му отворих.

- Вие защо не отваряте? – попита.

- Ами – рекох – не ми се щеше.

- Това си е ваше право да не ви се ще. Но – и задължение да отваряте при позвъняване.

За беля, Вичо, тоя ми стана интересен, та не му тръшнах вратата. А той видя, че съм мекушав, извади някаква папка и взе да ме разпитва:

- Образование?

- Средно специално – признах.

- А защо не висше?

- Нашите нямаха пари – отвърнах като пълен идиот.

- Това не може да бъде причина – рече. – Ваше конституционно право е да имате свободен достъп до образование и вие сте длъжен да се възползвате от него. Нарушение. Петстотин лева.

Зяпнах, а той продължи с разпита:

- Жилището ваше ли е?

- Под наем – казах.

- Съжалявам, отново сте в нарушение. Конституцията ви гарантира право на жилище, вие абсолютно безотговорно не сте се възползвали от него. За второ нарушение глобата е хилядарка... Жена ви къде е?

- Не съм женен.

- Изключително нарушение! Конституцията гарантира щастието и благоденствието на българското семейство, вие не си мръдвате нищо, за да създадете свое! Демографският прираст се е спаружил като сушена слива, вие си дремете тук и не ви пука! Я си отворете устата! Къде ви е четвърти горен ляв?

- При четвърти горен десен – изфъфлих. – Зъболекарят го извади погрешка, щото гледал снимката наопаки. После извади и другия, за да имало адекватно и компетентно медицинско обслужване. Оттогава съм се зарекъл да не им стъпя!

Човекът помрачня.

- Вие сте абсолютен дегенерат! При гарантирано право на достъп до медицински услуги, вие умишлено пренебрегвате задължението да се поддържате в добро работно състояние чак до пенсия! Като ви гледам – май не се ползвате и от правото си на задължение за трикратно хранене... И мъдреците не са извадени… Вие какво, искате да минете за по-умен от другите, така ли?

И докато се усетя, извади керпеден и ми извади единия мъдрец. Значи, не се усетих само докато вадеше керпедена, но как измъкна мъдреца, усетих, и то как…

И чак тогава прозрях, че имам работа с идиот.

За себе си вече нямах никакви съмнения.

Вичо, братче, вярно ще излезе, че мъдростта идва със страданието… Но – три мъдреца ми останаха – за друго може да не вършат работа, но за ранно диагностициране на идиотите – със сигурност!

Вичо, празниците свършиха, но не увесвай нос – за нас има кой да се грижи, гледай позитивно – ето, пак си имаме чисто нов изборен кодекс! Най-добрият за последните двайсет и няколко години (поне според съставителите).

Доста народ се упражни вече върху основните промени – основно с ругатни. Ние с теб обаче сме съвестни граждани и патриоти и бихме искали да помогнем за доусъвършенстването на тоя важен документ!

Идеята ми е ултрапатриотичните и хиперразумни нововъведения да се приложат навсякъде в милата Родина – не само в душните изборни бюра, а навсякъде, където цъфти и връзва родната демокрация.

Да започнем, разбира се, от Народното събрание – би било великолепно, ако правилото за задължително гласуване се въведе и там!

Санкции за негласуване няма да се налагат, точно както е предвидено в изборния кодекс, но ще влезе в сила параграфът за прочистване на избирателните списъци – при двукратно негласуване депутатът ще отпада от списъчния състав на парламента. Така ще се осигури бърза и демократична ротация на личния състав от една страна и заздравяване на дисциплината – от друга.

Ами – така, де! Щом пред закона всички трябва да сме равни – нека да сме равни! Кво ще кажеш?

---

„Гнездото на стършелите” е съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.