БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Банкерът от Мумбай“ е пиеса от Себастиан Тиери, получила наградата „Люмиер“ за най-добра френска комедия за 2009 г.

Логично е близо 20 години по-късно Михаил Билалов, работил във Франция, да я постави в Театро зад канала и да изпълни главната роля на брокера на недвижими имоти Ален Крафт.

По същество „Банкерът от Мумбай“ е абсурден фарс за парадоксите на нашето ежедневие, в което ние сме в плен на консуматорската стихия и силата на парите.

Но какво става, когато редови брокер влезе в банков клон и поиска да изтегли 2000 евро, а вместо тях получи бюрократични спънки като попълване на бланка, затваряне в офиса, отнемане на личната карта, оковаване във верига и дори заплаха да попадне в затворническото подземие на клона?

И в добавка – вместо евро получава рупии, тъй като НАШАТА банка вече е купена от индийски инвеститори?

Тиери хиперболизира умело безумията на глобализма, но неговите хрумвания днес звучат стряскащо евристично.

Публиката около мен постоянно се хилеше и коментираше постъпките на героите и техните крилати фрази, но на мен ми стана дори страшно, когато и майката на Крафт застана срещу него в услуга на наднационалния капитал…

Освен това „индийската нишка“ ми се стори доста плашеща…

Не че имам нещо против индусите, но нямам намерение тепърва да се съобразявам с тяхната кастова система и да се чудя на кой Господ да се моля – на Вишну и Лакшми или на Христос?

Траещото 90 минути представление се гледа на един дъх и доставя непрекъснати емоции на публиката.

Билалов е уверен и вдъхновен в работата си като постановчик – използва смело предимствата на мултимедията – и е много убедителен като изпадналия в беда брокер.

Отличен е синхронът му с Кръстьо Лафазанов – банковия касиер Ален, който разкрива в най-добра светлина целия си трагикомичен потенциал.

По същество това е шоу на Лафазанов, тъй като той се превъплъщава неподражаемо и в образа на майката на Крафт.

Приятна изненада е участието на сина му Георг Крис Лафазанов като помощник на шефката на банковия клон.

Крушата явно не е паднала далеч от дървото. В това се убедих, докато се наслаждавах на монолозите на Георг Крис на „някакъв странен език“, напомнящ прочутата песничка на Чаплин от „Модерни времена“ (1936 г.).

Другото удачно попадение е Теона Димова, която се представя като истинска незадоволена фурия и опитна бюрократка в ролята на ръководителката на банковия клон.

Пълният салон изпрати артистите с овации след края на представлението.

При добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

 

„Банкерът от Мумбай“, 90 минути. Автор: Себастиан Тиери. Постановка: Михаил Билалов.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 104 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата