БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Банкерът от Мумбай“ е пиеса от Себастиан Тиери, получила наградата „Люмиер“ за най-добра френска комедия за 2009 г.
Логично е близо 20 години по-късно Михаил Билалов, работил във Франция, да я постави в Театро зад канала и да изпълни главната роля на брокера на недвижими имоти Ален Крафт.
По същество „Банкерът от Мумбай“ е абсурден фарс за парадоксите на нашето ежедневие, в което ние сме в плен на консуматорската стихия и силата на парите.
Но какво става, когато редови брокер влезе в банков клон и поиска да изтегли 2000 евро, а вместо тях получи бюрократични спънки като попълване на бланка, затваряне в офиса, отнемане на личната карта, оковаване във верига и дори заплаха да попадне в затворническото подземие на клона?
И в добавка – вместо евро получава рупии, тъй като НАШАТА банка вече е купена от индийски инвеститори?
Тиери хиперболизира умело безумията на глобализма, но неговите хрумвания днес звучат стряскащо евристично.
Публиката около мен постоянно се хилеше и коментираше постъпките на героите и техните крилати фрази, но на мен ми стана дори страшно, когато и майката на Крафт застана срещу него в услуга на наднационалния капитал…
Освен това „индийската нишка“ ми се стори доста плашеща…
Не че имам нещо против индусите, но нямам намерение тепърва да се съобразявам с тяхната кастова система и да се чудя на кой Господ да се моля – на Вишну и Лакшми или на Христос?
Траещото 90 минути представление се гледа на един дъх и доставя непрекъснати емоции на публиката.
Билалов е уверен и вдъхновен в работата си като постановчик – използва смело предимствата на мултимедията – и е много убедителен като изпадналия в беда брокер.
Отличен е синхронът му с Кръстьо Лафазанов – банковия касиер Ален, който разкрива в най-добра светлина целия си трагикомичен потенциал.
По същество това е шоу на Лафазанов, тъй като той се превъплъщава неподражаемо и в образа на майката на Крафт.
Приятна изненада е участието на сина му Георг Крис Лафазанов като помощник на шефката на банковия клон.
Крушата явно не е паднала далеч от дървото. В това се убедих, докато се наслаждавах на монолозите на Георг Крис на „някакъв странен език“, напомнящ прочутата песничка на Чаплин от „Модерни времена“ (1936 г.).
Другото удачно попадение е Теона Димова, която се представя като истинска незадоволена фурия и опитна бюрократка в ролята на ръководителката на банковия клон.
Пълният салон изпрати артистите с овации след края на представлението.
При добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.
„Банкерът от Мумбай“, 90 минути. Автор: Себастиан Тиери. Постановка: Михаил Билалов.




