МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
Политиците използваха пловдивския случай, при който един доктор застреля крадец, за своите цели – да си вдигнат рейтинга. Да се явяват по телевизията и да демонстрират показна загриженост за имота и съдбата на електората. И каква им е грижата: да променят наказателния кодекс в частта му за неизбежната отбрана. Като препоръчат на населението: „Снабдявайте се с оръжие и стреляйте на месо!”.
Моят дом също е обиран, както са обирани домовете на почти всички българи. Беше преди повече от десет години. След взлома отидохме с жена ми в Четвърто районно управление да подадем жалба. Млада следователка взе да записва какво са ни откраднали – чаткаше на стара пишеща машина „Марица”, извинявайки се, че нямали компютри. Изведнъж откъм коридора се чу изстрел. Подскочихме, ние, обраните, както и следователката. Доста стресната, тя отиде да види какво става. „Спокойно – каза както се върна – един колега си играл с пистолета и неволно произвел изстрел!” „Ставай – казах на жена си – да си ходим, докато сме само обрани. Че тук, както произвеждат изстрели, можем да сме и застреляни!”…
И какво мислите,че се случи след нашата жалба в полицията. Заведе се дело срещу „неизвестен извършител”, макар извършителят да бе известен – едно наркоманче от квартала. И повече нищо – никой не си мръдна пръста да разследва обира. Не си мръдна даже няколко пръста да ни напише на „Марицата” едно писмо, че следствието е прекратено: забравете!
За кражбата забравихме, но изстрела в районното го помня и до днес. И си го припомням всеки път, когато меверейците се вдигнат на протест да искат по-високи заплати. За полицейския професионализъм се сещам винаги, когато властта отстъпи пред протестите и бръкне в бюджета за нови милиони, които да изсипе в торбата на вътрешното министерство.
За какво се изсипват милиард и нещо годишно в полицейските структури, щом ние ще трябва да си купуваме оръжие и да се пазим сами? Сами да стреляме по крадците, тръгнали да ни обират…
За момент си представям, че съм „производител” не на фейлетон, а на изстрел. Произведеният изстрел, със законно притежаван от мен пистолет, е попаднал в целта – уцелил е в сърцето крадец - взломаджия, проникнал в жилището ми. Убитият е криминално проявен, с десет дела за кражби, а убиецът, тоест – аз, е действал при неизбежна отбрана.
Вестниците излизат със заглавия: „Сатирик убива крадец” и „Вешим гръмва апаш”. Телевизиите показват репортажи от местопрестъплението и разпитват близките ми. В сутрешните блокове се провеждат дискусии по моя казус – освен юристи участват и колегите ми от „Стършел”. Секретарката Сашка и счетоводителката Боряна гарантират, че не съм лош човек, макар понякога да се карам като всеки началник. Колеги от гилдията правят подписка, политиците-патриоти застават зад мен – подкрепят ме Джамбазки и Каракачанов, а бръснати младежи в камуфлажи и футболни фенове скандират името ми пред Съдебната палата и носят плакати в моя защита.
Благодаря аз за такава защита! Благодаря и на съда, че ще ме признае за невинен! Щом съм убил човек, бил той и криминален тип, аз съм убиец. Дори да приспя съвестта си с някоя водка, щом изтрезнее, тя ще продължи да ме мъчи - сигурно цял живот. Иди обясни на собствената си съвест, че обществото ме е направило убиец, защото не е могло да защити сигурността ми, а ме е принудило да се защитавам сам.
Не желая да се защитавам сам! Искам да ме защитават тия, на които плащам от данъците си! Ако те си гледат работата, няма нужда да си купувам оръжие, да си слагам решетки на прозорците и да ме охранява СОТ.
Искам да ме охранява МВР! Полицейските служители да произвеждат изстрели, но не когато си играят с пистолетите в кабинетите, а когато се налага да защитят имота и сигурността на гражданите!
От прокурорите искам да си гледат работата, а не да забутват преписките в чекмеджето и да вадят само онази, за която дойде политическа поръчка. От съдиите искам да съдят справедливо, не под уличния натиск. Или под паричния.
От учителите, защото също получават левчета от моите данъци, искам да учат децата ми, а не да им търся частни учители. От лекарите, на които плащам със здравните си осигуровки, искам да ме лекуват по нужните пътеки, а не да ми измъкват допълнителни пари.
Пък от управниците, щом сте си ги избрали (аз лично тия не съм ги избирал), искайте да правят нещо настина добро за обществото, вместо само да вдигат популистки лозунги.
Ето това е фейлетонът – може и да не ви хареса, но каквото мога, това произвеждам
Все е по-добре, отколкото да произвеждам изстрели.
