МИХАЛ МИШКОЕД, в. „Стършел“

Стотици ВИП-персони от каймака на обществото се събраха в градинката пред черквата, за да изпратят в последния му път един от тях – виден представител на елита. Скъпият покойник се представи пред гостите в махагонов ковчег. При надигането на капака ясно се очерта фината кройка на костюма, тъмен, с дискретно райе, излязъл изпод шева на „Ерменджилдо Дзеня”. Сакото бе комбинирано сполучливо със светла риза на „Ив Сен Лоран” и стилна вратовръзка на „Версаче”. 

За погребението близките бяха отпечатали елегантни покани, на черен фон със златни букви бяха указани часът и датата на събитието, както и дрес-кодът – облекло официално. В забележка под линия бе добавена молба към гостите да не носят цветя и венци, за предпочитане са парите в брой. 

Елегантната дъщеря на покойника пое ролята на аниматор на събитието. Специално за церемонията тя бе в стилна тъмна рокля, малко над коляното, дело на дизайнера „Роберто Кавали”, с изрязано деколте, под което дискретно се къдреше дантелата на сутиен „Триумф”. След като даде многобройни интервюта за национални телевизии и радиостанции, младата дама отдели специално внимание на гостите. Щом приемеше съболезнованията, тя си правеше селфи с всеки – селфитата тутакси се качваха във Фейсбук и събираха лайкове. 

След индивидуалните снимки ВИП-персоните се строиха пред черквата за общ кадър. Под режисурата на опечалената дъщеря бяха направени няколко дубъла - събралото се множество изигра последователно състояния на дълбока скръб, на лека печал и на дискретно веселие. Бъдещата режисьорка в последствие ще монтира най-добрите кадри от погребението в дебютния си филм за своя баща. 

За да запечата събитието от птичи поглед, над градинката се изви дрон. Дублира го и хеликоптер – кадрите отвисоко са включени в предварителния сценарий. Те ще отразяват гледната точка на покойника, чиято душа, преди да отлети, наблюдава отгоре кои са присъстващите на собственото й погребение. 

В края на церемонията над градинката бяха пуснати и ято бели гълъби. Стресирани от ръкопляскания, някои от птиците оставиха следи по реверите на скъпите костюми и по дантелите на елегантните рокли. Но организаторите на церемонията увериха гостите, че това е на късмет. 

Неуловен от микрофоните остана случаен разговор – лелка, пресичаща градинката, попита случаен минувач: 

- Кого загуби елитът? 

- Чувството си мярка, госпожо! – отвърна минувачът. 

 

 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Бъдещето е глина, от която можете да изваяте живота ден за ден, но миналото е нечуплива, неразрушима скала.”

Сидни Шелдън, американски писател и драматург, роден на 11 февруари преди 109 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...