МИХАЛ МИШКОЕД, в. „Стършел“

Стотици ВИП-персони от каймака на обществото се събраха в градинката пред черквата, за да изпратят в последния му път един от тях – виден представител на елита. Скъпият покойник се представи пред гостите в махагонов ковчег. При надигането на капака ясно се очерта фината кройка на костюма, тъмен, с дискретно райе, излязъл изпод шева на „Ерменджилдо Дзеня”. Сакото бе комбинирано сполучливо със светла риза на „Ив Сен Лоран” и стилна вратовръзка на „Версаче”. 

За погребението близките бяха отпечатали елегантни покани, на черен фон със златни букви бяха указани часът и датата на събитието, както и дрес-кодът – облекло официално. В забележка под линия бе добавена молба към гостите да не носят цветя и венци, за предпочитане са парите в брой. 

Елегантната дъщеря на покойника пое ролята на аниматор на събитието. Специално за церемонията тя бе в стилна тъмна рокля, малко над коляното, дело на дизайнера „Роберто Кавали”, с изрязано деколте, под което дискретно се къдреше дантелата на сутиен „Триумф”. След като даде многобройни интервюта за национални телевизии и радиостанции, младата дама отдели специално внимание на гостите. Щом приемеше съболезнованията, тя си правеше селфи с всеки – селфитата тутакси се качваха във Фейсбук и събираха лайкове. 

След индивидуалните снимки ВИП-персоните се строиха пред черквата за общ кадър. Под режисурата на опечалената дъщеря бяха направени няколко дубъла - събралото се множество изигра последователно състояния на дълбока скръб, на лека печал и на дискретно веселие. Бъдещата режисьорка в последствие ще монтира най-добрите кадри от погребението в дебютния си филм за своя баща. 

За да запечата събитието от птичи поглед, над градинката се изви дрон. Дублира го и хеликоптер – кадрите отвисоко са включени в предварителния сценарий. Те ще отразяват гледната точка на покойника, чиято душа, преди да отлети, наблюдава отгоре кои са присъстващите на собственото й погребение. 

В края на церемонията над градинката бяха пуснати и ято бели гълъби. Стресирани от ръкопляскания, някои от птиците оставиха следи по реверите на скъпите костюми и по дантелите на елегантните рокли. Но организаторите на церемонията увериха гостите, че това е на късмет. 

Неуловен от микрофоните остана случаен разговор – лелка, пресичаща градинката, попита случаен минувач: 

- Кого загуби елитът? 

- Чувството си мярка, госпожо! – отвърна минувачът. 

 

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман