МИХАИЛ МИШКОЕД, в. "Стършел"

Като види човек списъка на кандидатите за президенти, а и като гледа телевизионите им изяви, неминуемо ще се запита: това ли получихме след 25 години преход? С какво заслужихме Пищова и Шишарката, бившия пандизчия Петното, ченгетата-патриоти Велизар Енчев и Красимир Каракачанов? Може ли в Щатите до финала да стигнат две двойки, а у нас – двайсет и една? В коя друга нормална страна ще допуснат за поста държавен глава да се състезават бивши агенти на ДС, криминални типове и първични индивиди с оскъден умствен багаж?

Конституционното право на всеки българин да се кандидатира за президент трябва да се преразгледа. И да се внесат нужните уточнения. Лустрация за бившите „куки” така и не наложихме, но кандидатите поне да се явят на психотест. Такъв тест е задължителен за шофьорите, а за претендентите за държавното кормило не е. Ако сегашните двойки бъдат подложени на психотест, поне половината няма да го издържат.

По-малко кандидати, по-малко харчове за държавата – за бюлетини и за медийна разгласа. Сега всеки претендент за „Дондуков” 2 получава 40 хиляди лева държавна помощ под формата на ваучери, с които да финансира участието си по медиите.

Могат ли ваучерите да се върнат в джоба на кандидатите като „суха пара”? Твърди се, че и за това била измислена врътка – договори за медийно участие с кабеларки из провинцията. После кабеларките, щом получат парите от държавата, ще ги делкат с кандидатите.

Тоест, желаещите за „Дондуков” 2 не са толкова луди, колкото изглеждат – да се показват по телевизиите само за едната слава. От президентската кампания те ще изкарат и някой лев.

Някой лев на гърба на данъкоплатците...

А данъкоплатците ще псуват демокрацията и с носталгия ще си спомнят времената на Живков.

Което е и целта на кукловодите на прехода.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...