МИХАИЛ ВЕШИМ, „СТЪРШЕЛ“

Помните ли какво откритие направи руският президент Владимир Путин на 24 май миналата година?

Че азбуката на Кирил и Методий иде от „македонските земи”.

А тази година българският президент Румен Радев отиде към „руските земи” по повод Деня на славянската писменост.

И на срещата си с Владимир Владимирович удари ниско чело пред царя-государя. Не потърси обяснение за „македонските земи”, но затова пък подхвана старата песен за енергийните проекти.

Песен-частушка, изпълнявана навремето от друг наш президент с псевдоним Гоце, който даже ни беше уредил Голям шлем. Големи приказки бяха, Големи планове. В резултат – Голямо нищо.

И по-добре, иначе днес щяхме да сме до гуша в руската енергийна яма. Както затънахме в Голямата дупка – площадката на АЕЦ „Белене”. С Путин президентът Радев намери за нужно да подхване разговор за Дупката. С предложение да я застрояваме наново, пак съвместно с „Россатом”. Сякаш сме крайнонуждаещи се за трийсетгодишен ядрен реактор, надежден колкото руски самовар.

И за газа отвори дума Радев, но не за цената, която у нас е най-висока, сравнена с други европейски страни. А за газов поток - пореден опит за нова тръба към България.

Получи снисходителна усмивка – като от цар към васал. Васал, който даже няма правомощия да води икономически пазарлъци.

Резултатът от посещението – Голямо нищо. Само руските медии взеха на подбив нашия държавен глава: че идва да проси „газова прошка”.

Ходенето на Радев при Путин в Сочи посочи на русофилите у нас, че това е техният президент. На останалите българи, че това е президентът, удобен за Кремъл.

На европейските ни партньори – че България върти очи на изток.

И нищо повече.

Все пак от посещението на Радев при Путин имаше резултат. От него се разбра, че ще има второ посещение. И то съвсем скоро, след някой ден – на премиера Бойко Борисов.

Нещо, което явно е подготвяно отдалеч, но пазено в най-дълбока тайна. Не само от българите, ами и от ЕС.

Сега чак ни се изясни защо премиерът ни изведнъж се разбърза да сваля мораториума върху строежа на АЕЦ-а. И че китайците, евентуални инвеститори, с които ни баламосваше, всъщност говорят на мягкий знак и на „э-оборотное”.

Всичко това е било за угода на Владимир Владимирович.

При предишно ходене в Москва Борисов подари на Путин куче.

При сегашното има вероятност да му подари българската енергийна независимост.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.