МИХАИЛ ВЕШИМ, „СТЪРШЕЛ“

Помните ли какво откритие направи руският президент Владимир Путин на 24 май миналата година?

Че азбуката на Кирил и Методий иде от „македонските земи”.

А тази година българският президент Румен Радев отиде към „руските земи” по повод Деня на славянската писменост.

И на срещата си с Владимир Владимирович удари ниско чело пред царя-государя. Не потърси обяснение за „македонските земи”, но затова пък подхвана старата песен за енергийните проекти.

Песен-частушка, изпълнявана навремето от друг наш президент с псевдоним Гоце, който даже ни беше уредил Голям шлем. Големи приказки бяха, Големи планове. В резултат – Голямо нищо.

И по-добре, иначе днес щяхме да сме до гуша в руската енергийна яма. Както затънахме в Голямата дупка – площадката на АЕЦ „Белене”. С Путин президентът Радев намери за нужно да подхване разговор за Дупката. С предложение да я застрояваме наново, пак съвместно с „Россатом”. Сякаш сме крайнонуждаещи се за трийсетгодишен ядрен реактор, надежден колкото руски самовар.

И за газа отвори дума Радев, но не за цената, която у нас е най-висока, сравнена с други европейски страни. А за газов поток - пореден опит за нова тръба към България.

Получи снисходителна усмивка – като от цар към васал. Васал, който даже няма правомощия да води икономически пазарлъци.

Резултатът от посещението – Голямо нищо. Само руските медии взеха на подбив нашия държавен глава: че идва да проси „газова прошка”.

Ходенето на Радев при Путин в Сочи посочи на русофилите у нас, че това е техният президент. На останалите българи, че това е президентът, удобен за Кремъл.

На европейските ни партньори – че България върти очи на изток.

И нищо повече.

Все пак от посещението на Радев при Путин имаше резултат. От него се разбра, че ще има второ посещение. И то съвсем скоро, след някой ден – на премиера Бойко Борисов.

Нещо, което явно е подготвяно отдалеч, но пазено в най-дълбока тайна. Не само от българите, ами и от ЕС.

Сега чак ни се изясни защо премиерът ни изведнъж се разбърза да сваля мораториума върху строежа на АЕЦ-а. И че китайците, евентуални инвеститори, с които ни баламосваше, всъщност говорят на мягкий знак и на „э-оборотное”.

Всичко това е било за угода на Владимир Владимирович.

При предишно ходене в Москва Борисов подари на Путин куче.

При сегашното има вероятност да му подари българската енергийна независимост.

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман