МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
Покрай протестите на улицата се заговори и за коридорите на властта. Най-вече за заплатите в тия коридори. На мушката веднага кацнаха депутатите – със заплати над 3 хиляди, които с добавките (участие в комисии, средства за сътрудници, командировки и прочие) надхвърлят 5 хиляди. С повишаването на средната заплата ще се вдигнат и доходите на парламентаристите – ковачите на закони сами са си вързали гащите за три средни заплати по статистика. Хилядарките по ведомост си вървят, дори и депутатите да не стъпват в пленарната зала. Бойкотът на социалистите не се отразява на месечните им доходи.
Депутатът от ДПС Пеевски въобще не стъпва в този парламент, а пък трудовият стаж и възнаграждението му си върви… Карай – да върви! Пеевски е недосегаем – държавата е негова, никой не може да му каже копче! И работодателят (народът) не може да прекрати мандата му – поради неявяване. Както всеки работодател би уволнил всеки работник, който не ходи на работа.
Премиерът в една от телевизионните си изяви издаде заплатата на президента – 11 хиляди. Тук може да се разсъждава: за едни това е безумно много, за други – е нормално държавният глава да е с една глава над другите заплати. И докато се обсъжда размерът на президентската заплата, се пропуска друго много важно: не е ли раздут щатът на Президентството? Колко съветника, колко отдели, колко експерти се въртят около държавния глава? И какви са техните заплати? А около вицепрезидента? Навремето, когато Първанов беше президент, той премести-намести другарите си, чиновници от „Позитано”, на „Дондуков”. И ги дондурка на топлите местенца два мандата… Сега Радев пак пълни канцелариите със свои хора – президентските служби и отдели са като министерствата… Така президентската власт, без да има такива правомощия по Конституция, става дубльор на изпълнителната.
Иначе изпълнителната власт е истинският балон, надут до пръсване – управляващата коалиция гледа да настани всеки от партийците си на топла длъжност и висока заплата. По партийни квоти и партийни заслуги. Когато разследващите прокурори намериха в сейфа на главния секретар на Агенцията за българите в чужбина сумата от 400 хиляди лева, научихме и официалната заплата по ведомост на този чиновник, човек на ВМРО – около 3 хиляди лева…
Така можем да добием представа какви са заплатите на десетките и стотици чиновници като него, окупирали службици в държавния апарат. Парата е в апарата. Освен министерствата, какви ли не агенции и комисии развъждат бюджетни бозайници.
В СЕМ (съвета за електронни медии) работели около стотина експерти. В КЕВР – около сто и петдесет…
Ако статистиката сметне, ще излезе, че най-бедната страна в Европейския съюз изхранва и охранва най-голямата армия от държавни служители бюрократи.
Протестиращите на улицата издигат лозунги за смяна на системата. Едва ли искат да връщат социализма в Правешкия му вариант… По-скоро за тях „смяната на системата” означава да се смени партийно-бюрократичният модел в държавата. Да се съкрати апаратът, да се орежат чиновническите заплати и привилегии, да се тури край на партийните назначения на „наши” хора на „топли” местенца.
Ама кой да го направи това? Виждате ли някъде политик-реформатор?
В нито един от трите си премиерски мандата Бойко Борисов не се показа като реформатор.
А по-скоро като деформатор.
Така държавата се деформира и нито една нейна институция вече не работи както трябва.
Колко ли може да продължи това?
