МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Президентът Радев заговори за „единение” от екраните на телевизорите в петъчната вечер.

Седмица преди това той се срещна с някакви „общественици”, нарекли себе си „единители”. Кои са те? Знаем ги много доб­ре… Оглавява ги историкът, акад. Георги Марков, с агентурно досие от ДС. Повечето членове на комитета също били от живковите репресивни служби – някои като агенти, а други – и като офицери.

Ако в България имаше лустрация, както в другите бивши соц­страни, тези „деятели-единители” едва ли щяха да се класират за някаква държавна или обществена дейност. Поради липса на лустрация – сега минават за съвест на цялата нация. Според политолозите утре на тях щяла да се опре една бъдеща президентска партия.

Утре – ще видим, а сега президентът се опря на техния призив за единение и ни го прогласи от телевизора.

В изявлението си каза, че е избрал датата неслучайно – преди сто години на 29 септември разбунтували се войници напускат фронта и  настъпват към София. При Княжево биват спрени  от правителствена войска – най-вече юнкери, курсанти от Военното училище.

И едните, и другите, според Радев, са имали своята истина, заради която са гърмели с пушките.

В социалистическите учебници събитието се наричаше Войнишко въстание (нещо както „наша” Октомврийска революция), а днес повечето историци го определят като метеж против законната власт в държавата.

Сега в местността Черния кос има гранитен паметник на войник – бунтовник.

В своето стихотворение „Владайският вятър” от книгата „Цар и говедар” (изд. „Жанет 45, 2010 г.), поетът-сатирик Марко Ганчев сочи един начин за национално помирение:

Неспирното течение си иска,

освен бензиностанция и ханче,

срещу въстаника от обелиска

да има паметник

и на курсантче.

Така не с един, а с два паметника във Владайското дефиле можем да тръгнем към единение.

Можем да се единим и по-нататък с още предложения:

До паметника на съветската армия в центъра на София (който така и не бе премахнат или преместен) да се вдигне и мемориал за жертвите на социализма – в същата големина.

На пловдивското тепе, до Альоша, да има паметник (с ръста на съветския войник) и на загиналите в Белене и Ловеч.

А на Бузлуджа, до социалистическата Чиния (която сега позитанци настояват да се ремонтират за държавна сметка), да има кръст – в памет на онези, които са били убивани, защото не вярват на социалистическите идеи.

Вместо това се вдигат паметници на Тодор Живков, на Цола Драгойчева и на Пенчо Кубадински. Кой ще е следващият монумент от политбюрото? Милко Балев или Гриша Филипов?

Къде тогава да търсим единението?

Едининение у нас е възможно само между „Позитано” и Президентството – споено с братската помощ на генерал Решетников.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.