МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Прокурорът Сотир Цацаров изведнъж се сети, че курортът “Слънчев бряг” бил отделна държава, превзета от мутрите.

Нещо, което сме писали (ние и други вестници) стотици пъти. Не само “Слънчев бряг”, повечето прекрасни места по морето ни са окупирани от малки и големи разбойници. Големите завзеха плажната ивица и настроиха бетонните хотели, кичозни заведения за чалга и собствени замъци. Те държат проституцията и наркотиците, разпределят си зоните между една групировка и друга. А малките мут­рички поеха обслужването, за да тероризират ежедневно плажуващите – с безбожни такси за чадъри и шезлонги, за достъп до плажа, за паркинг и дори за тоалетна...

Прокурорът ни досега не знаеше ли, че цялото ни Черноморие е една друга държава без правила и закони. Но като летуваш в държавни резиденции, няма как да познаваш дереджето на обикновения български летовник. Я да отиде Цацаров, по бански и маскиран с тъмни очила, на български плаж и да отвори собствен чадър... Веднага яки момчета ще го изтикат накрая, далеч от морето, нищо, че по закон се полага зона за свободно плажуващи. Ако реши да плати за чадър, не може – трябва да вземе и шезлонг. При това не един, а два. Вземе ли Цацаров шезлонгите – към тях вървят и шалтета. Сметката набъбва до 36 лева – чу се, че толкова дерял тая година концесионерът на Иракли – допреди време най-свободният плаж в България. За главния прокурор сумата може да не е голяма, но за нормалния българин е потресаваща.

Ако вие, нормален българин, сте си платил стая в централния хотел “Черно море” във Варна и сте с кола, ще ви кажат: паркингът се плаща отделно! Иначе хотелът разполага с паркинг на два етажа, но го е наела друга фирма. За гостите на хотела няма намаления – трябва да плащат като всички по 12 лева на денонощие. Затова двуетажният паркинг стои празен, а колите са задръстили тесните варненски улички в центъра...

Имайте късмета да се разболеете, вие или децата, докато сте на почивка – попадате на курортното здравеопазване, което не се интересува от здравните ви осигуровки. Принципът на лекарите по морето е: плащай кеш и боледувай на воля! Най-яко скубани са чужден­ците – на тях за преглед им вземат от 100 лева до 100 евро, пък те да си ги връщат в родината от застраховката. Българите могат и да се отърват с по-лека уплаха – от 30 до 50 лева за преглед, но никога безплатно – като здравноосигурени.

Ето затова нормалният българин ходи в Гърция.

Тази година на остров Тасос ми се наложи да придружа до здравната служба един приятел, сецнат в кръста. Лечебницата бе в малко селце, но сградата бе просторна, строена специално за тази цел, а не пригодена във фургон, барака или мазе – като по нашите курорти. Имаше рампа за колички и няколко линейки, които чакат на повикване. Въпреки че беше неделя, дежурният кабинет действаше – в него един лекар и две сестри – и тримата говореха английски. Сложиха обезболяваща инжекция на моя приятел и най-важното: не му поискаха никакви пари, въпреки че той си имаше застраховка – прегледът е безплатен. Пари не искаха и от другите пациенти – деца с температура или с бодли от морски таралежи в ходилата.

Така научих, че в Гърция не само плажът е почти безплатен – чадърът и шезлонгът са цената на фрапето и бирата, евро-две. И медицинските грижи са безплатни. А гръцките лекари, като истински наследници на Хипократ, не са лакоми за пари.

И кръчмарите от таверните не са лакоми да забогатеят за един сезон. Винаги са прецизни в сметката, а накрая ще те почерпят нещо от себе си – малка ракийка (20 грама ципуро), топка сладолед или пъпеш за десерт... Случи ми се и следната случка: седнахме пет човека в едно крайпътно заведение недалеч от Драма. Поръчахме четири гироса – гръцкият вариант на арабския дюнер. Единият от нас не искаше, не бил гладен. Донесоха ни пет сандвича... Грешка стана, казваме, не сме поръчвали... Петият е от заведението – за петия човек – да не стои на празна маса...

Кога ще ви се случи това в България?

Сещам се за покойния ни колега Кръстьо Кръстев, който навремето писа: “Патриот съм, затова почивам в Гърция!”.

Сега си давам сметка колко е прав Кръстьо – когато спрем да им ходим по мутренските заведения и хотели, щом престанем да им плащаме за скъпите чадъри и шезлонги, измислените такси за паркинги и лечение – тогава и нашите мутри ще трябва да се очовечат или да изчезнат от крайбрежието.

Кога ли туризмът ни от мутренски, ще стане с човешко лице? От нас си зависи, на Цацаров и на Ангелкова не можем да разчитаме – те са в резиденциите.

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.