Здравейте, дебили!
Казаха ли ви го? Казаха ви го – направо в очите си ви го рекоха на какво мязате според тях – на тълпа, която срещу петдесетачка ще започне да ги харесва, срещу две по двайсет – ще ги благославя по Коледа и Великден, срещу малко обещания – ще търчи да бие тези, които не ги харесват. Пък – може и да са прави – я идете се вижте в огледалото!
Злонамерените ще рекат, че изцепката на новоизпечения депутат Христов обижда само тия, които не са гласували за неговата партия – ако погледнем резултатите от последните избори, ще забележим, че гласувалите за нея са малко над двайсет процента.
Всички останали сте дебили.
Ами – дебили сме, ще се съгласим с мнението на учения професор. Щом могат да ни го рекат в очите, а ние само да примигваме – дебили сме.
Щом могат да почерпят три-четири махали, за да влязат в парламента, а след клетвата не стъпват в него и ги търпим – дебили сме.
Щом толкова пъти успяват да ни баламосват с елементарни медийни трикчета – дебили сме.
Сега остава само да се наредим пред ТЕЛК – за да поискаме и да документират умственото ни състояние, та да получаваме инвалидна пенсия поради дебилност. И тогава всички ще сме документирани дебили. Само че тогава избраните от нас, дебилите, наши избраници – елитни представители на нашата дебилна общественост, изведнъж ще се сетят, че пенсиите за дебили ще пробият дупка в осигурителния институт и ще ни обявят за много умни.
Нали се спомняте репликата за изконната мъдрост на българския народ – тя точно затова е измислена. Мъдри дебили сме ние, затова предвидливо се извиняваме на всеки един от дебилите, когото без да искаме сме засегнали, обидили или възмутили. Особено – на елитните.
Хиляди извинения, Дебил БЕЛЧЕВ, "Стършел"
