МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Нова идея роди парламентарното мнозинство – номерата на колите вече да не са с букви, а с цифри. Голяма новост, голям прогрес! Очаквахме КАТ да се модернизира, а той се цифровизира! Така вече ще можело да регистрираш автомобил навсякъде в България – ако си от София, да идеш в Благоевград или Ловеч, за да не чакаш на целодневната километрична опашка в софийския КАТ.

Вместо да открият още един или два пункта в почти двумилионната столица и да намалят опашките, ще разкомандироват столичани и коли из провинцията – за управниците това изглежда по-удобно. Българският шофьор и собственик на автомобил е като опитно зайче – какви ли не експерименти си правиха с него в годините прехода. Помните ли голямата акция с подмяната на номерата преди десетина години, при влизането ни в ЕС. Тогава ни обявиха, че било задължително европейско изискване – буквите в табелите да са съвместими с латиницата и да има знамето на ЕС. Неизвестни „мислители” от МВР измислиха как да се отличават номерата за отделните области, някои по съвсем неясна логика – Бургас – А, Добрич – ТХ, Благоевград – Е.Това „задължително” излезе пълен блъф – и в Гърция, и в Италия могат и до днес да се видят автомобили със старите традиционни номера и никой не им налага насила да си ги сменят.

Тогава от масовата подмяна на табелите напълниха гуша фирми, близки до министъра на МВР – по онова време Румен Петков. И беше голяма суматоха – хора и коли се трупаха на камари пред КАТ, нервеха се и се караха, а от суматохата печелеха ловки мошеници, които действаха заедно с катаджиите – прекарваха „свои коли” с предимство. Срещу заплащане, разбира се.

Сега става ясно, че можело да минем и без буквите в номерата – само с цифри. Значи преди десет години напразно сме „ручали жабетата” – просто едни хитреци събраха по петдесетина лева от близо два милиона автомобили.

Авторите на промените уверяват, че „цифровото нововъведение” не се отнася за старите реги­страции, а само за новите. Но утре може да се събудим с нова наредба – всички номера на коли да са без букви, а само с цифри – и да ни юрнат отново под строй да си ги сменяме.

И ние пак ще се струпаме пред КАТ. Безропотно, като в оня виц от времето на реалния социализъм: на профсъбрание обявяват, че ще се проведе масово бесене на профсъюзните членове. Присъстващите в залата мърморят, но никой не възразява. Само един човечец вдига ръка да попита: „Извинете, не разбрах: въженцата от къщи ли да си носим или ще ни ги раздавате по профсъюзна линия?”

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек