Лаф – интервю с депутата Пилян Деевски, специално за „Стършел“

---

Г-н Деевски, вие внесохте закон в парламента, който ще спре източването на активите на Катастрофирала Тиквена Банка (КТБ).

- Целта на този закон е да насочи активите на Катастрофирала банка в правилната посока – към правилните хора. Защото вижте какво се получава: доста апетити се сблъскват, а порциите не могат да стигнат за всички. Редно е разграбването да става справедливо – според относителното тегло на бизнесмените.

Самият вие сте човек със значителна тежест в политиката и в бизнеса.

- Признавам: моята тежест (в килограми) е моята слабост, затова съм обект на подигравки. Ако големият ми грях е, че съм едър, поемам отговорност, че не мога да се справя с този проблем. Но какво: ние, хората с наднорменото тегло, също трябва да живеем. Влезте и в моето положение – едно едро тяло има много повече клетки от друго, по-дребно. Всяка моя клетка има нужда от хранителни вещества – затова по цял ден аз съм зает да осигурявам храна за клетките си. Иначе съм на диета – храня се съвсем умерено. Започвам сутрин с бизнес-закуска, на която хапвам леко няколко недвижими имота и най-много една-две мандри, плюс някой месокомбинат. На бизнес-обяда също не прекалявам – там взимам салата от няколко жълти вестника, супа от разпространителски фирми и за основно - някоя печена сделка от предприятие като „Булгартабак”, „Дунарит” или друга фирма от военно-промишления комплекс. Но контролирам апетита си – преяждането с противопехотни мини или ракети земя-въздух предизвиква подуване и отделяне на газове. Гледам вечерята ми да е лека – най-много да глътна някоя национална телевизия, да хапна диетичен информационен сайт или дял от лотарийна игра… Погледнато отстрани, такова хранене може би изглежда разточително, но аз ви уверявам, че е аскетично – понякога си лягам недохранен, направо гладен. В такива моменти се чувствам почти светец – нещо като свети Иван Рилски, този, дето го има на едното левче.

И по дългове сте светец, не дължите и левче кредит на Катастрофиралата Тиквена Банка (КТБ).

- Това е самата истина: нито сандъците, нито синдиците откриха в трезорите на КТБ някакви мои задължения. Преди да катастрофира, Тиквената банка бе много гореща – като излязла от фурна, ароматна, с апетитна коричка. А където мирише на печена сделка, има много кандидати да я хапнат – къде с мед, къде с орехи. И всеки си отряза по някакво парче, излапа си го, а сега не иска да го плаща. Най-големият лапач днес се крие в Белград и се прави на ни тиква ял, ни тиквеник. Само аз съм си платил масрафа и нямам никакъв борч. Борш обичам, особено с мръвки от тлъсти сделки, но борч – не! Колегата ми Данчо Капитанчо от Бургас, с когото заедно написахме закона за активите на Катастрофиралата Тиквена банка (КТБ), пък обича мента - така се допълваме – аз съм по хапването, той по ментата…

ГЕРБ прие свой закон срещу корупцията, БСП също има свой. Вие няма ли на свой ред да напишете антикорупционен закон?

- Над това работя в момента. Моят антикорупционен закон има една цел: да изкара задкулисието отпред – да го превърне в предкулисие. Веднъж съм ходил на театър и видях, че сцената се завърта – това, което е отпред, става отзад и обратното. Ще приложа тоя принцип – на въртящата сцена, и в нашия политическия цирк. Тия, които се криеха зад широкия ми гръб, вече ще са ми отпред, а вие, зрителите в залата, ще ми останете отзад – тоест ще ми видите гърба!

Приятно гледане!

 Лафа осъществи: Михо МАГНИТСКИ

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.