Лаф – интервю с депутата Пилян Деевски, специално за „Стършел“

---

Г-н Деевски, вие внесохте закон в парламента, който ще спре източването на активите на Катастрофирала Тиквена Банка (КТБ).

- Целта на този закон е да насочи активите на Катастрофирала банка в правилната посока – към правилните хора. Защото вижте какво се получава: доста апетити се сблъскват, а порциите не могат да стигнат за всички. Редно е разграбването да става справедливо – според относителното тегло на бизнесмените.

Самият вие сте човек със значителна тежест в политиката и в бизнеса.

- Признавам: моята тежест (в килограми) е моята слабост, затова съм обект на подигравки. Ако големият ми грях е, че съм едър, поемам отговорност, че не мога да се справя с този проблем. Но какво: ние, хората с наднорменото тегло, също трябва да живеем. Влезте и в моето положение – едно едро тяло има много повече клетки от друго, по-дребно. Всяка моя клетка има нужда от хранителни вещества – затова по цял ден аз съм зает да осигурявам храна за клетките си. Иначе съм на диета – храня се съвсем умерено. Започвам сутрин с бизнес-закуска, на която хапвам леко няколко недвижими имота и най-много една-две мандри, плюс някой месокомбинат. На бизнес-обяда също не прекалявам – там взимам салата от няколко жълти вестника, супа от разпространителски фирми и за основно - някоя печена сделка от предприятие като „Булгартабак”, „Дунарит” или друга фирма от военно-промишления комплекс. Но контролирам апетита си – преяждането с противопехотни мини или ракети земя-въздух предизвиква подуване и отделяне на газове. Гледам вечерята ми да е лека – най-много да глътна някоя национална телевизия, да хапна диетичен информационен сайт или дял от лотарийна игра… Погледнато отстрани, такова хранене може би изглежда разточително, но аз ви уверявам, че е аскетично – понякога си лягам недохранен, направо гладен. В такива моменти се чувствам почти светец – нещо като свети Иван Рилски, този, дето го има на едното левче.

И по дългове сте светец, не дължите и левче кредит на Катастрофиралата Тиквена Банка (КТБ).

- Това е самата истина: нито сандъците, нито синдиците откриха в трезорите на КТБ някакви мои задължения. Преди да катастрофира, Тиквената банка бе много гореща – като излязла от фурна, ароматна, с апетитна коричка. А където мирише на печена сделка, има много кандидати да я хапнат – къде с мед, къде с орехи. И всеки си отряза по някакво парче, излапа си го, а сега не иска да го плаща. Най-големият лапач днес се крие в Белград и се прави на ни тиква ял, ни тиквеник. Само аз съм си платил масрафа и нямам никакъв борч. Борш обичам, особено с мръвки от тлъсти сделки, но борч – не! Колегата ми Данчо Капитанчо от Бургас, с когото заедно написахме закона за активите на Катастрофиралата Тиквена банка (КТБ), пък обича мента - така се допълваме – аз съм по хапването, той по ментата…

ГЕРБ прие свой закон срещу корупцията, БСП също има свой. Вие няма ли на свой ред да напишете антикорупционен закон?

- Над това работя в момента. Моят антикорупционен закон има една цел: да изкара задкулисието отпред – да го превърне в предкулисие. Веднъж съм ходил на театър и видях, че сцената се завърта – това, което е отпред, става отзад и обратното. Ще приложа тоя принцип – на въртящата сцена, и в нашия политическия цирк. Тия, които се криеха зад широкия ми гръб, вече ще са ми отпред, а вие, зрителите в залата, ще ми останете отзад – тоест ще ми видите гърба!

Приятно гледане!

 Лафа осъществи: Михо МАГНИТСКИ

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...