СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ, "СТЪРШЕЛ"

Повече от 30 години обществото ни не спира да се чуди: дали бившата Държавна сигурност продължава тайно да диктува процесите в нашето общество – от икономическите, та чак до културните, или – да? Ето още един повод за размисъл.

Преди дни Народното събрание обяви имената на петима творци в различни области, на които се дава по 700 лева пожизнена пенсия – за заслуги към нацията. В предварителния списък бе включен и актьорът Филип Трифонов, който навърши 70 години. Той обаче не беше одобрен.

Тогава Филип Трифонов попита в отворено писмо председателя на Комисията за култура в Парламента Вежди Рашидов: защо съм отхвърлен за персонална пенсия от комисия с председател Иван Попйорданов, който е бил сътрудник на ДС агентурен псевдоним Попов?

Вежди Рашидов запази мълчание, но Иван Попйорданов отговори, че това решение не е взето еднолично от него: комисията, назначена от Министерството на културата, се състояла от 15 човека и с тайно гласуване те решили така. Какъв е съставът на тази комисия той не казва. Тя се обви още повече в тайнственост, когато Министерството на културата също отказа да обяви имената на нейните членове.

Защо в днешните времена на прозрачност техните имена се пазят в тайна от обществото? Нима ако научим кои са, ще се окаже, че нямат нужния капацитет за дейността на тази комисия? Или пък се срамуват от своите решения? Но ако е така, трябва ли в такава деликатна комисия да влизат хора, които не желаят имената им да бъдат свързвани с взетите решения, защото се срамуват от тях? А може би ако разберем имената им, ще се окаже, че доста от тях също като своя шеф са били сътрудници на ДС? Което едва ли ще бъде кой знае каква изненада.

В своето писмо до Народното събрание Филип Трифонов съобщава, че и предишният председател на 15-членната комисия е бил сътрудник на тайните служби, но с друг ангентурен псевдоним – Евкалипт. Това ясно очертава вече наложила се традиция – Държавна сигурност да си предава като щафета ръководството на една забулена в анонимност тайнствена комисия, решаваща на тъмно и напълно безконтролно какви да бъдат финалните акорди от живота на различни творци в преклонна възраст, които вместо признание получават огорчение.

А че членовете на тази комисия са гузни, красноречиво говори и фак­тът, че нито един от тях не посмя да излезе от анонимност и да застане със своето име зад взиманите от него решения.

 

 

 

Коментари  

-1 #1 Иван Хаджиев 23-04-2018 14:41
правилно решение - Филип Трифоно освен, че е бил доносник и с привилегии, въпреки че е скромен талант, като бездарния Ламбо Данаилов, игра и ролята на Тодор Живков в един фалшив исторически филм. Така че е получил доста роли, награди, пари, привилегии от миналата власт, сега да замълчи.
Цитиране
  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 79 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек