Михал МИШКОЕД, "Стършел"

Сред кандидатите за директори на БНТ се оказа и Иван Гарелов. Комисията от СЕМ, която прегледа документите на кандидатите, го допусна до следващия етап. Току виж, го допуснали и до финала… А накрая го и избрали.

Ако в България имаше лустрация, агентът на ДС с псевдоним „Талев” щеше да си гледа пенсията, а Националната телевизия да гледа само вкъщи, по телевизора. Но тъй като нямаше лустрация, доста агенти на ДС се изредиха на шефския стол на БНТ от промените насам – Огнян Сапарев, Хачо Бояджиев, Иван Токаджиев, Иван Гранитски, Иван Попйорданов…

Защо шеф да не стане и друг Иван – Гарелов? Като агент на службите едва ли е бил по-долу от тях. А като правоверен журналист на живковия режим бе направо за пример – помним как всеотдайно защитаваше партийната линия, как борбено се хвърляше с микрофон в ръка да интервюира българските турци по време на Голямата екскурзия.

Из интернет се разпространява списък на интелектуалци, подписали се в подкрепа на избора на Гарелов за генерален директор на БНТ. Наред с „червените” Е. Йончева, Ал. Симов, П. Волгин и Дърева, там са имената и на други лица с „картончета и псевдоними” – Божидар Димитров, Валери Стефанов, Иво Хаджимишев... За тях е ясно – активирани са служебно. Но сред подписалите са и „демократи”… Какво ти демократи – направо демократери: Михаил Неделчев, Димо Гяуров, Иво Беров… От такива демократери се очаква да изригнат с цялата сила на словото срещу бившите ченгета.

Но вулканите мълчат и се подписват. Вместо изригване – наколенки!

Ако Гарелов оглави БНТ, няма да е сензация. Щом липсва лустрация…

И обществено недоволство от избора не се очаква – като при случая Пеевски и ДАНС. Никой няма да излезе пред телевизията или пред СЕМ да протестира.

Само някой слаб гласец може да изпъшка по сайтовете: „Те надделяха!”… Припомняме: имаше такъв игрален филм от „светлото минало” – за подвига на чавдарци и Тодор Живков.

Сега гледаме същия филм, но за подвизите на ченгетата.

Да, те надделяха… След четвърт век преход.

 

 

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...