Михал МИШКОЕД, "Стършел"

Сред кандидатите за директори на БНТ се оказа и Иван Гарелов. Комисията от СЕМ, която прегледа документите на кандидатите, го допусна до следващия етап. Току виж, го допуснали и до финала… А накрая го и избрали.

Ако в България имаше лустрация, агентът на ДС с псевдоним „Талев” щеше да си гледа пенсията, а Националната телевизия да гледа само вкъщи, по телевизора. Но тъй като нямаше лустрация, доста агенти на ДС се изредиха на шефския стол на БНТ от промените насам – Огнян Сапарев, Хачо Бояджиев, Иван Токаджиев, Иван Гранитски, Иван Попйорданов…

Защо шеф да не стане и друг Иван – Гарелов? Като агент на службите едва ли е бил по-долу от тях. А като правоверен журналист на живковия режим бе направо за пример – помним как всеотдайно защитаваше партийната линия, как борбено се хвърляше с микрофон в ръка да интервюира българските турци по време на Голямата екскурзия.

Из интернет се разпространява списък на интелектуалци, подписали се в подкрепа на избора на Гарелов за генерален директор на БНТ. Наред с „червените” Е. Йончева, Ал. Симов, П. Волгин и Дърева, там са имената и на други лица с „картончета и псевдоними” – Божидар Димитров, Валери Стефанов, Иво Хаджимишев... За тях е ясно – активирани са служебно. Но сред подписалите са и „демократи”… Какво ти демократи – направо демократери: Михаил Неделчев, Димо Гяуров, Иво Беров… От такива демократери се очаква да изригнат с цялата сила на словото срещу бившите ченгета.

Но вулканите мълчат и се подписват. Вместо изригване – наколенки!

Ако Гарелов оглави БНТ, няма да е сензация. Щом липсва лустрация…

И обществено недоволство от избора не се очаква – като при случая Пеевски и ДАНС. Никой няма да излезе пред телевизията или пред СЕМ да протестира.

Само някой слаб гласец може да изпъшка по сайтовете: „Те надделяха!”… Припомняме: имаше такъв игрален филм от „светлото минало” – за подвига на чавдарци и Тодор Живков.

Сега гледаме същия филм, но за подвизите на ченгетата.

Да, те надделяха… След четвърт век преход.

 

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.